Субективно право: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Unlinked: Критика |
м Бот: Козметични промени |
||
Ред 7:
Тази правна теория и конструкция е подложена на критика от [[Рудолф фон Йеринг]], който изтъква една нейна съществена неточност – носители на субективни права са и лица, на които правният ред не признава правно валидна [[воля]]. В опита си да преодолее тази неточност, Йеринг формира последващата [[теория на интереса]]. Според тази теория, доколкото субективното право има за задача да удовлетворява определен интерес на индивидите, то не е нищо друго, освен правно защитен [[интерес]].
През първата половина на [[XX век]], след края на [[Първа световна война|Първата световна война]], под знака на набиращите сила колективистични [[идеология|идеологии]], се появява и т.нар. [[отрицателна теория]], която отрича съществуването на субективни права. Неин автор е [[Леон Дюги]], според когото субективните права не съществуват, доколкото индивидите в обществото имат предопределени социални функции, чрез които се отразява тяхното правно положение, а не чрез субективните права. В този контекст и в хода на дебата по [[Разсъждение|
Субективното право е предоставената и гарантирана от закона възможност на едно лице да има свое собствено поведение или да изисква спазването на определено поведение от други правни субекти. [[Прототип]] на субективно право, на което се базира това определение е [[право на собственост|правото на собственост]], т.е. определението инкорпорира субективното ([[право]]) и обективното ([[задължение]]) отношение към предмета – [[собственост|собственикът]] може да си служи с [[вещ]]та както намери за добре, да я ползва, владее, или да се разпорежда с нея, и същевременно да изисква от останалите [[Субект (Право)|правни субекти]] да не пречат да упражнява правото си на собственост в пълен обем.
| |||