Разлика между версии на „Фердинанд I Български“

м
Бот: Козметични промени
м (Премахнати редакции на 91.139.220.53 (б.), към версия на 87.97.187.242)
Етикет: Отмяна
м (Бот: Козметични промени)
}} }}
 
'''Фердинанд I''', роден като '''Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски''' ({{lang|de|Ferdinand Maximilian Karl Leopold Maria von Sachsen-Coburg und Gotha}}), е [[княз]] на [[България]] – от [[7 юли]] [[1887]] г. до [[22 септември]] [[1908]] г., когато е обявена [[Независимостта на България]], и [[цар на България]] – от 22 септември 1908 г. до абдикирането му на [[3 октомври]] [[1918]] година. Той управлява България в продължение на 31 години и по този начин се превръща в най-дълго управлявалият монарх в Третата българска държава.
 
Той също така е известен като страстен [[Ботаника|ботаник]], [[Ентомология|ентомолог]] и [[Филателия|филателист]].
На 15 юли 1910 г., по време на посещение в [[Белгия]], цар Фердинанд става първият монарх, летял със самолет.<ref>{{cite news |url=http://query.nytimes.com/mem/archive-free/pdf?res=9B04E1DC1239E433A25755C1A9619C946196D6CF |title=King up in aeroplane |work=The New York Times |date=16 юли 1910}}</ref>
[[Файл:FerdinandOfBulgariaAndKaiserWilhelmII.jpg|ляво|мини|350px|Цар Фердинанд, кайзер [[Вилхелм II]] и фелдмаршал [[Август фон Макензен]] на военен парад във военновремевата столица на Сърбия [[Ниш]] след края на [[Сръбска кампания (Първа световна война)|Сръбската кампания]], декември 1915]]
След избухването на [[Първата световна война]] през юли 1914 г. под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили – Австро-германския блок, към който България се присъединява официално на [[6 септември]] [[1915]] г. Въпреки военните успехи на фронта – разгрома на Сърбия (ноември – декември 1915) и победата над Румъния (септември – октомври 1916), България претърпява национална катастрофа в края на Първата световна война. Скоро след [[Пробив при Добро поле|пробива при Добро поле]] в [[Южна Македония]], [[Солунското примирие]] и капитулацията на България на [[30 септември]], принуден от обстоятелствата, цар Фердинанд [[Манифест за абдикация на Цар Фердинад ‎ |абдикира]] на [[3 октомври]] [[1918]] г. в полза на сина си – княз Борис Търновски (или цар [[Борис III]]), и напуска страната.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://anamnesis.info/documents/Ferd_abd_1918.pdf | заглавие = Манифест към българския народ, с който цар Фердинанд абдикира | труд = Държавен вестник бр. 223, 4 октомври 1918 г. | издател = Anamnesis | език = bg }}</ref>
 
Българската историография разглежда цар Фердинанд като противоречива личност. От една страна, изтъкват се заслугите му за утвърждаването и издигането на [[Трета българска държава|Третата българска държава]], както и за нейната [[Обявяване на независимостта на България|независимост]]. От друга страна Фердинанд носи трудно оспорима вина за катастрофалното по своите последици участие на България в [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] и [[Първа световна война|Първата световна война]], които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки териториални и финансови загуби.