Фердинанд I Български: Разлика между версии

'''Фердинанд I''', роден като '''Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски''' ({{lang|de|Ferdinand Maximilian Karl Leopold Maria von Sachsen-Coburg und Gotha}}), е [[княз]] на [[България]] – от [[7 юли]] [[1887]] г. до [[22 септември]] [[1908]] г., когато е обявена [[Независимостта на България]], и [[цар на България]] – от 22 септември 1908 г. до абдикирането му на [[3 октомври]] [[1918]] година. Той управлява България в продължение на 31 години и по този начин се превръща в най-дълго управлявалият монарх в Третата българска държава.

След избухването на [[Първата световна война]] през юли 1914 г. под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили – Австро-германския блок, към който България се присъединява официално на [[6 септември]] [[1915]] г. Въпреки военните успехи на фронта – разгрома на Сърбия (ноември – декември 1915) и победата над Румъния (септември – октомври 1916), България претърпява национална катастрофа в края на Първата световна война. Скоро след [[Пробив при Добро поле|пробива при Добро поле]] в [[Южна Македония]], [[Солунското примирие]] и капитулацията на България на [[30 септември]], принуден от обстоятелствата, цар Фердинанд [[Манифест за абдикация на Цар Фердинад ‎ |абдикира]] на [[3 октомври]] [[1918]] г. в полза на сина си – княз Борис Търновски (или цар [[Борис III]]), и напуска страната.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://anamnesis.info/documents/Ferd_abd_1918.pdf | заглавие = Манифест към българския народ, с който цар Фердинанд абдикира | труд = Държавен вестник бр. 223, 4 октомври 1918 г. | издател = Anamnesis | език = bg }}</ref>