Хана Аренд: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Бот: Козметични промени
Ред 24:
 
== Биография ==
[[Файл:Geburtshaus Hannah Arendt am Lindener Marktplatz 2 (Hannover) IMG 3636.jpg|мини|вляволяво|Родният дом на Хана Аренд в Хановер]]
 
Родена е на [[14 октомври]] [[1906]] година в Линден, днес част от [[Хановер]], Германия, в [[Евреи|еврейско]] семейство. Израства в [[Кьонигсберг]] (днешен [[Калининград]]; родния град на [[Имануел Кант]], на когото тя се възхищава) и [[Берлин]]. Учи философия при [[Мартин Хайдегер]] в [[Марбургски университет|Марбургския университет]]. Има краткотрайна романтична връзка с Хайдегер – донесла и&#768;ѝ много критики поради неговата обвързаност с [[нацизъм|нацистите]].<ref>Хана Аренд – Мартин Хайдегер, ''Писма 1925 – 1975 и други документи'', София, ИК Критика и хуманизъм (КХ), 2003. (прев. Димитър Денков)</ref>
[[Файл:Hannah-Arendt-Haus Marburg.jpg|мини|220px|ляво|Домът на Хана Арент в Марбург]]
След Марбург Аренд отива в [[Хайделберг]], където пише своята [[дисертация]] за любовта в творчеството на [[Августин Блажени|Св. Августин]] (354 – 430) под ръководството на философа и [[психология|психолог]]-[[екзистенциализъм|екзистенциалист]] [[Карл Ясперс]].
Ред 32:
През 1929 г. в Берлин се омъжва за Гюнтер Щерн, по-късно известен като [[Гюнтер Андерс]] (през 1937 се развеждат). Същата година публикува дисертацията си, но тъй като е от еврейски произход, на Аренд е отказана хабилитация, условие за преподаване в германските университети.
 
Аренд изследва [[антисемитизма]] за известно време, преди да бъде разпитвана от [[Гестапо]]. Поради това заминава за [[Париж]], където се сприятелява с марксисткия литературен критик [[Валтер Бенямин]], първи братовчед на съпруга и&#768;ѝ. Докато е във [[Франция]], Аренд подкрепя и помага на еврейски бежанци. Изпратена е в лагера Гурс, но успява да избяга след няколко седмици.
 
Заради немската военна [[окупация]] на Северна Франция по време на [[Втората световна война]] и депортирането на евреите в нацистките [[концлагер]]и, както и [[Колаборационизъм|колаборационисткия]] режим във [[Виши]], Аренд се принуждава да напусне Франция. През 1940 г. тя се омъжва за германския [[поет]] и [[марксист]]ки философ Хайнрих Блюхер, по това време бивш член на Комунистическата партия.
Ред 43:
През 1950 г. става натурализирана гражданка на Съединените щати. Гостуващ лектор е в [[Калифорнийски университет, Бъркли|Калифорнийския университет в Бъркли]], [[Принстънски университет|Принстънския университет]] и [[Северозападен университет|Северозападния университет]]. През пролетта на 1959 г. става първата жена лектор в Принстън. Преподава и в [[Чикагски университет|Чикагския университет]], където е членка на Комитета по социално мислене, в Новия университет в [[Манхатан]], в [[Йейлски университет|Йейлския университет]], където работи като сътрудник и в Центъра за академични изследвания в [[Уеслиански университет|Уеслианския университет]] (1961 – 1962, 1962 – 1963). Избрана е за сътрудник на Американската академия за изкуства и наука през 1962 г. и за член на Американската академия за изкуства и литература през 1964 г.
 
Умира от [[Инфаркт на миокарда|инфаркт]] на [[4 декември]] [[1975]] г. в Ню Йорк на 69-годишна възраст. Погребана е в Бард Колеж в Анадейл на Хъдсън, Ню Йорк, където съпругът и&#768;ѝ преподава в продължение на години.
 
== Творчество ==
Ред 50:
„Произход на тоталитаризма“ си поставя за цел да разкрие механизмите на възникване и функциониране на тоталитарното управление, разглеждайки три преминаващи един в друг етапа – предпоставки за възникването му, тоталитарното движение и самото тоталитарно управление. Тя откроява основните общи черти на тоталитарните движения – деструктивност и антисистемност, особено в периода на първоначално разрастване, [[идеология]], превърната в своеобразна светска [[религия]], активна [[пропаганда]], преливаща в масов [[терор]], тоталитарна организация, проникваща в цялото общество и осъществяваща пълен контрол над него. Допълнителни характеристики, които също играят важна роля за тоталитарния режим, са йерархичната организация, [[Култ към личността|култът към личността]] на лидера и сливането на тоталитарната партия с държавата.<ref name="знеполски"/>
 
Хана Аренд пише недвусмислено за тоталитаризма като за „зло“<ref>[http://books.google.bg/books?id=Mv-vz-yy9XoC&printsec=frontcover&dq=The+Origins+of+Totalitarianism&hl=en&sa=X&ei=mIE3UefMCNDktQbn0YCwAw&redir_esc=y#v=snippet&q=evil&f=false Срещания на думата в книгата и&#768;ѝ ''Тоталитаризмът'']</ref>, а по-късно, докато отразява процеса срещу [[Адолф Айхман]] за сп. „[[Ню Йоркър]]“ през 1963 г. (репортажи, събрани по-късно в книгата ''„Айхман в Йерусалим''“), тя назовава това с термина ''баналността на злото''.
 
== Игрален филм ==