Химична връзка: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Бот: Козметични промени
Ред 13:
В периода на оформяне и утвърждаване на атомно-молекулната теория, било прието понятието [[валентност]] (1852 г.), послужило като база за структурната теория на Бутлеров (1861 г.), стехиометричната теория на Вант Хоф и Льо Бел (1874 г.) и координационната теория на Вернер за [[Комплексно съединение|комплексните съединения]] (1893 г.).<ref name=":0" /> В структурните формули химичната връзка се означава с валентна чертичка. Развиващата се на тези четири теории валентност допуска принципна възможност за възникване на връзки между какви да е атоми, но се отчита, че всъщност едни елементи се свързват, а други – не.<ref name=":0" /> Така, валентната теория признава специфичността на химичното взаимодействие, без да придава абсолютно значение на тази специфичност, каквато е имала в дуалистичната теория.<ref name=":0" />
 
След откриването на електрона и изясняването на атомния строеж, въпросът за химичната връзка е преразгледан. Появили се първите опити за обясняване на химичните явления от гледна точка на електронните явления. Писарджевский (1913 г.)<ref name=":0" /> дал пръв обяснение на [[Окислително-редукционни процеси|окислително-редукционните процеси]] с обмяна на електрони. През 1916 г. Косел предложил теория, в основата на която лежи представата за завършеността на външната осемелектронна обвивка на [[Благороден газ|благородните газове]]. Според Косел тази структура прави благородните тазове нереактивоспособни. Всички останали елементи нямат такава структура в атомите си и образуват химични съединения. В хода на реакциите, елементите, които не притежават такъв осемелектронен слой, се стремят да го изградят чрез приемане или отдаване на електрони. И в двата случая те стават електрически заредени и противоположно заредените се привличат съгласно [[Закон на Кулон|закона на Кулон]]. Тази теория обяснила образуването на огромен слой неорганични съединения, особено от типа на [[Сол|солитесол]]ите. Но образуването на въглеродни вериги и строежът на органичните съединения не могли да бъдат обяснени чрез тези електростатични представи.<ref name=":0" /> Още по-малко било тяхното приложение в двутомните молекули от типа H<sub>2</sub>, O<sub>2</sub> и N<sub>2</sub>, където прескачането на електрони от един в друг атом и образуване на [[йонна връзка]] е неприемливо.
 
Опит за подобряване на теорията на Косел направил руският химик Беркенхайм (1915 г.) Съгласно неговата теория въглеродът има смесени функции – спрямо атоми като хлора е електроположителен, а спрямо атоми като водорода е електроотрицателен. При такова взаимодействие е невъзможно образуването на чисто йонни връзки.
Ред 80:
* [[Метод на молекулните орбитали]]
{{нормативен контрол}}
 
[[Категория:Химични връзки| ]]