Разлика между версии на „Шпионаж“

1 байт изтрити ,  преди 8 месеца
м
Бот: Козметични промени
м (Бот: Козметични промени)
Подобни са и юридическите дефиниции, според които шпионството е [[престъпление]], което се осъществява в събиране на сведения, съставляващи класифицирана информация ([[държавна тайна]]), особено на военни сведения<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Александър Милев, Божил Николов |first= Йордан Братков |title= Речник на чуждите думи в българския език. Пето издание |year= 2007 |publisher= „Наука и изкуство“ |location= София |isbn= 954-02-0263-9}}</ref>, с цел да бъдат предадени на чужда държава, чужда организация<ref>{{Цитат книга |last= Георги Георгиев |first= Любен Велинов |title= Юридически речник |year= 2007 |publisher= Университетско издатество „Св. Климент Охридски“ |location= София |isbn= 978-954-07-2536-9 |pages= 164}}</ref> или на враждебно настроени лица<ref name=":0" />.
 
За разлика от други [[разузнаване|разузнавателни]] дейности шпионажът изисква достъп до мястото, където желаната информация е скрита, или достъп до хората, които притежават тази информация и биха я издали. С развитието на електронната техника и следенето, физическият достъп вече не е задължително условие. Практикуването на шпионаж е нежелано и почти винаги е незаконно и наказуемо от закона.
 
Сред най-ефективните начини за събиране на данни и информация относно „противника“ (или потенциален противник), е внедряването във „вражеските“ редици. Това е дейността на шпионин ({{lang|de|Spion}}). Шпионите например могат да дават информация за големината и силата на вражеските войски, да откриват дисиденти сред вражеските войски и да ги убеждавт да дезертират.<ref>Fischbacher-Smith, D., 2015. The enemy has passed through the gate: Insider threats, the dark triad, and the challenges around security. Journal of Organizational Effectiveness: People and Performance, 2(2), с. 134 – 156</ref> Във времена на [[криза]] шпионите крадат технологии и [[Саботаж|саботират]] врага по множество начини.