Отвличане от извънземни: Разлика между версии

Отвличания от извънземни [[раса|раси]] са предмет на [[Конспиративна теория|конспиративни теории]] и научнофантастични сюжетни линии (напр. [[Досиетата Х]]), които включват множество спекули, касаещи мотивацията за потайност, имплантацията на извънземни чипове и още другидр. Ако такъв феномен наистина съществува, то най-вероятно приложение намира [[стелт технология]]та.

Преобладаваща част от учените, макар и колебливо, отхвърлят твърденията, които гласят, че [[феномен]]ът буквалноизобщо се случва. Причина за съмненията от страна на академицитеучените е, че много, очевидно стабилни лица, съобщили за тяхното похищение, вярват в случилото им се. В официалния [[вестник]] на [[Харвардски университет|Харвардския университет]] през 1992 г. е публикувана статия за проучване, проведено от д-р Джон Едуард Мак, който изследва над 800 души, „прекарвайки безброй часове в терапевтични сеанси с всеки поотделно, за да открие, че това, което го тревожи, е „обикновеността“ на групата [[хора]] – собственик на [[ресторант]], няколко секретари, надзирател, [[студент]]истуденти, [[университет]]скиуниверситетски администратор и няколко домакини“. „Повечето от тях не се опитват да заблуждават, не лъжат, не драматизират, нито имат психични отклонения“, твърди още той.<ref>[http://www.textfiles.com/ufo/UFOBBS/2000/2726.ufo Дийн Лорд (''Deane Lord''), Харвард Газет]</ref> Докато [[психопатология]]та посочва няколко изолирани случая, психологът Станли Крипнър, психолог по професия, поддържа твърдението, че „изводи от тестове и медицински проучвания показват случаите на отвличания да не се различават много един от друг“.<ref> Е. Кардена, С. Крипнър (2000). [http://metapsychology.mentalhelp.net/poc/view_doc.php?type=book&id=370 Varieties of Anomalous Experience]. Washington, DC: American Psychological Association, стр. 268</ref> Други експерти, сред които са Дейвид Готлиб, Джон Уилсън и Рима Лейбоу, последвали твърдението за равносилността на разума измежду похитените, казват, че няма съществена разлика в менталното здраве на всеки един от тях.<ref>[http://www.anomalist.com/features/darkside.html Патрик Хюйг (''Patrick Huyghe''). The dark side]</ref>

Някои случаи на похищения са прекалено детайлизирани. В наши дни се развива цяла [[субкултура]], съдържаща митове, описващи причините за действията на съществата отвъд [[планета]]та [[Земя]], към която се присъединяват много хора. Различните извънземни ([[Сивите]], Влечугоподобните и Скандинавски тип) имат различни роли, произход и [[мотивация]]. Претендиращите да са били похитени невинаги успяват да си обяснят станалото, но по-заинтересованите обясняват липсата на осведоменост за отвличане от извънземни в резултат на прикриване на [[информация]] от страна на правителствен или по-общо – екстратерестриаленизвънземен [[интерес]].

Освен случая на Барни и Бети Хил от 1961 г., четири години по-рано добива популярност и бразилски фермер, натъкнал се на кръгъл (или яйцевиден) [[НЛО|неидентифициран летящ обект]] с червени светлини отпред и въртящ се купол. Космическият кораб започнал да се приземява, удължавайки трите си „крака“. Тогава Антонио Боас прави опит да избяга. Отначало се качва на своя трактор, но след известно разстояние двигателят отказва и бразилецът решава да продължи пеша. Последван от неуспешен опит, Боас се среща с 1,5-метров [[хуманоид]] от женски пол, с когото по-късно осъществява [[полов акт]], след който е отведен на обиколка из [[космос]]а.<ref>[http://www.conspiracyarchive.com/UFOs/boas-abduction.htm/ Случаят на Антонио Боас]</ref>

Въпреки че тези два случая да са смятани за най-ранните от такова естество, скептик на имескептикът Питър Роджърсън отблелязва това отстояние за невярно: според него похищенията на Хил и Боас са първите „канонически“ случаи на отвличания, установяващи пример, който би могъл да бъде полезен след време с цел допринасяне за научни изследвания. В допълнение, Роджърсън също отбелязва, че подобни случаи има поне от 1954 г., а „нарастването броя на такива разкази е далеч по-заплетена афера от изцяло непредразположената (''термин, за пръв път използван в проучване на фолклориста Томас Булард'') официална [[история]], в която трябва да вярваме“. Друго негово убеждение гласи, че съществуват случаи на абдукцияотвличане, отчетени през 80-те и 90-те, които не се срещат често във [[фолклор]]а или [[фантастика]]та.

Докато терминът „отвличане от извънземни“ не бил взет под внимание до 60-те, има няколко разказа на похитени десетилетия по-рано. Изследователят Джеръми Кларк, изследовател, нарича за пръв пъттези случаитеслучаи „палео-абдукции“.

* През 1896 г. в издание на Daily Mail, предназначено за [[Стоктън (Калифорния)|Стоктън]], [[Калифорния]], е уповестенооповестено за опит за отвличане на двама души –— полковник Х. Г. Шоу и негов приятел, но този опит се оказва неуспешен.<ref>{{Citation |title=Опит за отвличане |url=http://ufos.about.com/od/ufofolkloremythlegend/p/lodicalifornia.htm |accessdate=2012-10-03 |archivedate=2012-11-19 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121119063858/http://ufos.about.com/od/ufofolkloremythlegend/p/lodicalifornia.htm }}</ref>

* През 1955 г. в книгакнигата на Харолд Т. Уилкинс ''Flying saucers uncensored'' е публикувана информация за Карл Хунрат и Уилбър Уилкинсън, които комуникирали с извънземни, като и двамата впоследствие изчезват порадипри неясни обстоятелсваобстоятелства.

Контактьори се наричат хората, успели да осъществят контакт с извънземни. Разказите на контактьори се различават до голяма степен от тези на отвлечените. Така например, свързалите се с неземниизвънземни същества извличат ползи от преживяването, а похитените рядко откриват такива.

Въпреки детайлитече подробностите около разказите да варират, самите разкази включват следните събития:

6. '''Връщане'''. Следва връщане на земята, често на място, различно от точката на отвличане, като отвлеченияотвлеченият може да има рани или дрехите му да са разпокъсани.