Агнес (Едеса): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-fr}} => {{lang|fr}}
м форматиране; форматиране: 4x тире-числа, 2 интервала, 6lokavica, кавички (ползвайки Advisor)
Ред 21:
| четвърти брак = [[Райналд Гарние|Райналд от Сидон]]
| династия =
| баща = [[Жослен II (граф на Едеса)|Жослен II дьо Куртене]]
| майка = Беатрис дьо Саона
| герб =
Ред 28:
| общомедия =
}}
'''Агнес дьо Куртене''' ({{lang|fr|Agnès de Courtenay}},; * пр. 1149,; † ок. 1184) е майка на [[Балдуин IV (Йерусалим)|Балдуин IV]] [[Йерусалимско кралство|крал на Йерусалим]] и играе важна роля по време на неговото управление.
 
== Биография ==
Агнес е дъщеря на [[Жослен II (граф на Едеса)|Жослен II дьо Куртене]] († 1159), [[Графство Едеса|граф на Едеса]], и на Беатрис дьо Саона († 1159). Сестра е на граф [[Жослен III (граф на Едеса)|Жослен III]] (1135–12001135 – 1200).
 
През 1147 или 1148 г. Агнес е омъжена за Райналд, господар на [[Кахраманмараш|Мараш]] († 1149), който е убит в [[Битка при Инаб|битката при Инаб]] на 29 юни 1149 г. След неговата смърт тя се сгодява за [[Хуго дьо Ибелин]] († 1169), който през 1157 г. е пленен в битка от муслимите. През 1157 г. Агнес се омъжва за [[Графство Яфа и Аскалон|графа на Яфа и Аскалон]] [[Амори I (Йерусалим)|Амалрих I]] († 1174). Срещу брака им обаче се обявява [[Латински патриархат на Йерусалим|йерусалимският патриарх]] Фулко и през 1162 г. Амалрих е принуден да го анулира на основание близка роднинска връзка с Агнес, след което е коронован за крал на Йерусалим.
 
През 1157 г. Агнес се омъжва за [[Графство Яфа и Аскалон|графа на Яфа и Аскалон]] [[Амори I (Йерусалим)|Амалрих I]] († 1174). Срещу брака им обаче се обявява [[Латински патриархат на Йерусалим|йерусалимският патриарх]] Фулко и през 1162 г. Амалрих е принуден да го анулира на основание близка роднинска връзка с Агнес, след което е коронован за крал на Йерусалим. Двамата имат две деца:
Двамата имат две деца:
* [[Сибила (Йерусалим)|Сибила]] (* 1159, † 1190), 1186–11901186 – 1190 кралица на Йерусалим
* [[Балдуин IV (Йерусалим)|Балдуин IV]] (* 1161, † 1185), 1174–11831174 – 1183 крал на Йерусалим
 
Агнес и Амалрих остават семейни, въпреки анулирането на брака им. Малко след това през 1163 г. Агнес се омъжва за предишния си годеник [[Хуго дьо Ибелин]], който умира през 1169 г. През 1170 г. неин четвърти съпруг става граф [[Райналд Гарние|Райналд от Сидон]] († 1202). През 1167 г. Амалрих I се жени повторно за [[Мария Комнина (кралица на Йерусалим)|Мария Комнина]] (1154 – 1217).
През 1167 г. Амалрих I се жени повторно за [[Мария Комнина (кралица на Йерусалим)|Мария Комнина]] (1154–1217).
 
По време на управлението на Амалрих Агнес има малко влияние в кралството. Това се променя след възцаряването на сина им Балдуин IV през 1174 г. и особено след отстраняването на регента [[Раймунд III Триполитански]]. През 1176 г. Агнес освобождава брат си Жослен III от мюселманското пленичество и го прави [[сенешал]] на Йерусалим. През 1179 тя назначава [[Амори II (Йерусалим)|Амалрих дьо Лузинян]] за конетабъл на кралството на мястото на починалия [[Хумфрид II от Торон]]. Тя е в опозиция на [[Гийом от Тир|Вилхелм Тирски]], поради което [[Хераклий от Кесария|Хераклий]] става [[архиепископ]] на [[Кесария]] и през 1180 г. [[Латински патриархат на Йерусалим|латински патриарх на Йерусалим]], въпреки че Вилхелм eе предпочитаният кандидат.
 
През 1180 г. Агнес подкрепя женитбата на дъщеря си Сибила с [[Ги дьо Лузинян]], въпреки че той е отскоро в страната. През 1183 г. тя помага вероятно да се организира сватбата между [[Хумфрид IV от Торон]] и [[Изабела I (Йерусалим)|Изабела]] при условие, че [[Торон]] стане кралски домен, който Агнес иска за себе си през 1184 г.
 
Агнес умира през 1185 г., но точната дата на смъртта ѝ е незивестнанеизвестна.
 
== Източници ==
* [[Гийом от Тир|Вилхелм от Тир]], ''A History of Deeds Done Beyond the Sea'', trans. E.A. Babcock and A.C. Krey. Columbia University Press, 1943
* Bernard Hamilton, "Women„Women in the Crusader States: The Queens of Jerusalem"Jerusalem“, in Medieval Women, edited by Derek Baker. Ecclesiastical History Society, 1978
 
== Външни препратки ==