Кирил VII Константинополски: Разлика между версии

Роден е през 1775 година в [[Одрин]] със светското име '''Константинос''' (''Κωνσταντίνος''). Митрополит [[Калиник V Константинополски|Калиник Одрински]] (1780 - 1792) го ръкополага за дякон. Служи като втори дякон в Патриаршията. През май 1831 година става [[Еноска епархия|еноски митрополит]]. През март 1847 година е преместен като [[Амасийска епархия|амасийски митрополит]]. На 21 септември (3 октомври) 1855 година е избран за [[вселенски патриарх]].<ref name="Μάρκου Μάρκου"/>

 

 

По времето на Кирил набира сили българското църковно движение и Кирил се опитва да успокои българите с няколко ръкополагания на българи за епископи, като това на [[Иларион Макариополски]] в 1858 година, а в 1859 година е създадена българската църква „[[Свети Стефан (Цариград)|Свети Стефан]]“ в Цариград. Отстъпките са силно закъснели и на 3 април 1860 година по време на така наречената [[Великденска акция]] българската община официално се отделя от Патриаршията.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = | заглавие = К истории восстановления автокефалии Болгарской Церкви в ХIХ веке. Часть 1 | достъп_дата = 16 октомври 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Православие.ru | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Заради провала си по българския въпрос патриарх Кирил подава оставка на 1 (13) юли 1860 година.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/>