Разлика между версии на „Провадия (община)“

редакция без резюме
м (Pages containing cite templates with deprecated parameters)
 
'''Повърхностни води'''
 
Повърхностните води в района на регион Провадия се отнасят към Черноморската водосборна област, подобласт с директен отток към Черно море, речна мрежа на река Провадийска. Водосборната област на поречието е 2132 кm<sup>2</sup>. От физико-географска гледна точка водосборният басейн се отнася към Шуменско-Провадийския клон на Лудогорско-Добруджанската хълмисто-платовидна подобласт на област Дунавска равнина. От макроформите на релефа приоритетни са Провадийското плато от север и Дългополската планинска верига от юг. Между тях се разполагат долините на реките Главница и Провадийска. Провадийското плато има средна надморска височина 250 m със слаб наклон на юг. Дългополската планина е с простиране изток-запад и има средна височина около 270 m. Наклонът на склоновете е около 30 – 50 градуса. Част от Дългополската верига е покрита с нискостеблена и широколистна растителност. Екзогенните процеси са значителни, като при силни дъждове овлажните води смъкват количество скален материал, който отнасят в реките или го отлагат под формата на поройни конуси. Река Провадийска е формулирала три акумулационни тераси, две от които са незаливни и една заливна. Река Главница е формирала само една заливна тераса с височина от 1 до 2.5 m. Средната и ширина е около 500 m., като в алувиалните отложения е формиран грунтов поток с мощност 5- – 6 m. Водните обекти на територията на общината се отнасят към Черноморската водосборна зона – Провадийски реки. Водният отток е с преимуществено грунтово подхранване от атмосферните валежи с неустойчиво разпределение, като в отделни случаи се подхранва от по-старите водоносни хоризонти. Гъстотата на речната и овражна мрежа е добра /0.655 кm/кm<sup>2</sup> /. Речните долини са с периодично действащи горни течения, а в долната част на някои водосбори се наблюдават извори. По данни от хидроложкия атлас /1964 г./ модулът на средногодишния отток за район се оценява на 1 l/s/km<sup>2</sup>. През влажни години той е около 50% по-висок, а през сухи – с около 40% по-нисък. Отточният режим се характеризира с лятно-есенно маловодие и зимно маловодие, при което протича повече от 80% от годишния отток. Модулът на абсолютния минимален отток е от порядъка 0,1- – 0,3 l/s/km<sup>2</sup>. Средният максимален отток е с модул около 5- – 10 l/s/km<sup>2</sup>. В хидроложко отношение главните отводнителни артерии в района са реките Провадийска и Главница с техните притоци и водоотдаващите дерета. Река Провадийска е със сравнително постоянен воден отток следствие на преобладаващото грунтово подхранване от валанжа, докато Главница е с непостоянен дебит, лимитиран предимно от атмосферните валежи. В района на Главница голяма част от водите в овразите се губи в наносите или се появява отново вследствие на падналите валежи. Речната и овражна система значително е разчленила релефа на общината, като дренира подземните води с плитка циркулация и създава бърз отток на падналите валежи.
 
'''Подземни води'''
 
== Население ==
 
=== Етнически състав ===
;Преброяване на населението през 2011 г.
Територията на община Провадия се обслужва предимно с автомобилен транспорт и само две села имат пряка връзка с жп транспорт. Чрез автомобилния транспорт се осъществяват производствените връзки и гражданските пътувания между населените места в общината.
 
През град Провадия минава жп линията Варна – София и Варна – Русе. Съществува сравнително добре изградена пътна мрежа. Общата дължина на четирикласната пътната мрежа в общината е 90,3 км, гъстотата на пътната мрежа е 0,362 км на кв. км от територията на общината, което е приблизителен показател от този средно за страната 0,333 км на кв. км. Пътната мрежа е равномерно изградена в общината. По данни от преброяването през 2011 г. в общината живеят общо 22 934 души, като в селата живеят 9679, което представлява приблизително 42,2% спрямо живеещите в общинския център. На 1 кв. км от територията на общината живеят 39,7 души, което е значително под средната гъстота на населението в страната (74,6 души на кв. км). Съществуват транспортни връзки с всички околни населени места. Състоянието на настилките на напречната междуселищна пътна мрежа и на улиците в населените места не е добро. Те се нуждаят от ремонт и реконструкция. Категорията на изградената пътна мрежа в общината е ниска. Участък (около 98 км от третокласни пътища : ІІІ-208, ІІІ-731, ІІІ-904, ІІІ-2082 и ІІІ-9004) преминава през общината. Останалите пътища са от четвъртокласната пътна мрежа и свързват общинския център с другите населени места. Чрез автомагистрала „Хемус“ на разстояние на 8,3 км от гр. Провадия се осъществяват връзките с областния град Варна и центрове на съседните области и цяла Северна България – Шумен, Търговище, Велико Търново, София и др.
 
Разстоянието от гр. Провадия до областния център гр. Варна е 50 км. По-големите общински и областни центрове, с които се осъществява важен за общината стопански и социален обмен, са: Дългопол – 21 км; Ветрино – 15 км; Девня – 20 км; Долни чифлик – 55 км; Белослав – 35 км; София – 420 км.
'''Канализация'''
 
Канализационна мрежа има само град Провадия. Тя е разделна: за битовофекални и производствени отпадъчни води, и за дъждовни води. Битовата канализация е с дължина 42, 001 km, в т.ч 28,564 km с бетонови тръби Ø200, 6,965 km с бетонови тръби Ø300 и 6,472 km с РVС тръби Ø300. Нейната степен на изграденост е 95,71% Експлоатира се от „ВиК“ ООД – Варна – клон Провадия. Изграждането ѝ е започнало през периода 1967–19701967 – 1970 г. Водите се отвеждат в ПСОВ чрез главни колектори и три канални помпени станции (КПС), която след пречистването ги зауства в река Провадийска. КПС не подават равномерно отпадните води към ПСОВ. Дъждовната канализация в гр. Провадия е с дължина 6,897 km и зауства директно в река Провадийска. Състои се от бетонови тръби с различен диаметър от 300 до 1000 mm. Изградена е битова канализация по улиците „Венелин“, „Москва“, „Камчия“, „Славейков“, „Осман бей“ и „Трети февруари“ в гр. Провадия. В средносрочен план се предвижда канализиране и на улиците „Пролет“, „Перуника“, „инж. П. Моллов“ и „Ивайло“. Следва да се отбележи, че канализирането на Провадия има и голям противосвлачищен ефект, тъй като повишаването на нивото на подземните води в склоновите участъци е един от основните фактори за активизиране на свлачищните процеси. В селата няма канализация. Отпадните води се отвеждат в септични ями.
 
'''Електроенергийна мрежа'''