Записки по българските въстания: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
доп + 2 изт |
|||
Ред 1:
{{друго значение|произведението на Захарий Стоянов|филма|Записки по българските въстания (филм)}}
[[Файл:Zapiski.jpg|alt=Титулна страница на първото издание на том I, Пловдив, 1884 г.|мини|Титулна страница на първото издание на том I, Пловдив, 1884 г.]]
'''Записки по българските въстания''' (пълно заглавие: ''„Записки по българските въстания. 1870 – 1876. Разказ на очевидец“'') е историко-мемоарно съчинение на писателя и революционер [[Захарий Стоянов]]. Негова тема са борбите за национално освобождение на българите в периода [[1870]] – [[1876]] г. Състои се от три тома, издадени за пръв път съответно през
== История ==
В ''„Предисловие“'' към първи том на ''„Записките“'' Захари Стоянов изтъква като главен мотив за написването им необходимостта да се съхрани правдив спомен за най-важната, според него, част от историята на [[България]] след падането ѝ под [[Българските земи под османско владичество|османско владичество]] – въстанията. Горчивина у писателя предизвиква забравата на [[Христо Ботев]], [[Георги Бенковски]], [[Панайот Волов]] и други революционери, загинали за свободата на родината си. Стоянов рязко се противопоставя на появилите се след [[Освобождение]]то твърдения, че [[Априлско въстание|Априлското въстание]] е „незначително движение“. „Що се отнася до българското въстание, имало е слаби опитвания в две-три села…“ и „…не е съществувало организирано въстание в страната…“<ref>[[Джанюариъс Макгахан]] в „[http://www.pravoslavie.domainbg.com/20/macgahan/intro.html Турските зверства в България“].</ref> а [[Баташко клане|турските кланета]] са безпричинни или провокирани от група „нехранимайковци“. В книгата си той се заема да изложи своята гледна точка на пряк участник в освободителните борби. Признавайки, че въстаниците не е са били достатъчно добре организирани и въоръжени, авторът все пак твърди, че движението е постигнало своята цел.
След големия интерес към първото издание, произведението потъва в забрава до 20-те години на XX век, докато [[Александър Балабанов]] не го преоткрива и не инициира преиздаването му през 1928 г.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Един класик на българската проза (предговор към „Записките“ на Захари Стоянов | автор = [[Александър Балабанов]] | труд = liternet.bg | дата = | достъп_дата = 28 април 2021 | уеб_адрес = https://liternet.bg/publish20/a_balabanov/z_stoianov.htm | език = | цитат = }}</ref>. За първи път трите тома излизат като една книга (712 страници). Изданието е по случай 1000-годишнината от Симеоновия век и 50-годишнината от Освобождението на България<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Захарий Стоянов | автор = [[Людмил Стоянов]] | труд = Библиотека „Български писатели“ Живот – творчество – идеи. Под ред. на М. Арнаудов. Т. I-VI. София: Факел | дата = 1929 – 1930 | достъп_дата = 28 април 2021 | уеб_адрес = https://liternet.bg/publish5/lstoianov/zstoianov.htm | език = | цитат = }}</ref>.
== Съдържание ==
Line 13 ⟶ 15:
Широкият поглед на автора превръща творбата му не само историческо и [[мемоари|мемоарно]] съчинение, а дава цялостна представа за живота в България в последните години преди Освобождението.
=== Герои ===
В съчинението си Захарий Стоянов оставя портрети на ред видни революционери: [[Георги Бенковски]], [[Тодор Каблешков]], [[Панайот Волов]], [[баба Тонка]], [[Матей Преображенски]], [[Кочо Чистеменски]], [[Никола Обретенов]].
| |||