Вернер фон Фалкенщайн: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 3 sources and tagging 2 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
доп + изт Етикет: липсва шаблон в раздел Източници |
||
Ред 32:
Вернер е първо архидякон в [[Трир]], от 16 юни 1384 г. е пропст на Св. Флорин в [[Кобленц]], по-късно пропст на Св. Паулин в Трир. След отказа на архиепископ Куно на 6 януари 1388 г. той става коадютор и на 3 април папа [[Урбан VI]] го прави архиепископ. Около 21 септември 1388 г. той е ръкоположен за свещеник и [[епископ]]. От събраните пари на Куно той финансира множеството си битки.
=== Участие в избора на римско-германски крал ===
Той умира по време на нападение на [[Санкт Гоар]] и е погребан в църквата Св. Кастор в Кобленц.▼
През 1410 година, след смъртта на крал [[Рупрехт (Свещена Римска империя)|Рупрехт]], тронът на римско-германски крал се оказва вакантен. [[Сигизмунд]] се нуждае от поддръжка в борбата за трона. В това време [[Йобст Моравски]] управлява Курфюрство Бранденбург и така е един от курфюрстите, имащи право на глас при изборите за римско-германски крал. Само че самият Сигизмунд претендира за това право и назначава [[Фридрих I (Бранденбург)|Фридрих Брандербургски]] за свой представител от Курфюрство Бранденбург на изборите за римско-германски крал на 20 септември 1410 година.
Изборът на нов крал се усложнява от факта, че крал [[Вацлав IV]] Люксембург живее в [[Бохемия]] и църковният разкол продължава в Европа.
И ако думите на курфюрста на Кьолн, който заявява, че изборът на римския крал не е необходим, тъй като Вацлав продължава да бъде римски крал, лесно се игнорират, то разколът създава много проблеми. [[Йохан II фон Насау]], архиепископ на Майнц и Фридрих III, архиепископ на Кьолн, които подкрепят папа [[Александър V (антипа)|Александър V]] от [[Пиза]], привличат на своя страна [[Адолф (Юлих-Берг)|Адолф]], херцог на Берг, [[Стефан III (Бавария)|Стефан III Баварски]] и [[Фридрих IV (Майсен и Тюрингия)|Фридрих]], маркграф на Майсен и ландграф на Тюрингия.
Архиепископ Вернер фон Фалкенщайн от Трир, който подкрепя папа [[Григорий XII]], има по-малко привърженици. Сред тях обаче са синът на починалия крал [[Рупрехт (Свещена Римска империя)|Рупрехт]] – курфюрст [[Лудвиг III (Пфалц)|Лудвиг III Пфалц]] и неговият братовчед Фридрих, бургграф на Нюрнберг. Фридрих Хохенцолерн изплаща дълговете на Сигизмунд и убеждава Вернер фон Фалкенщайн от Трир и Лудвиг Пфалц да преминат на страната на Сигизмунд <ref>Шлоссер, Фридрих Кристоф. Всемирная история. – издание второе. – СП-б., М., 1870. – Т. 3,стр. 537 – 538</ref>.
На 1 септември 1410 г. във Франкфурт се състоява среща на избирателите. Бургграф Фридрих, пристига с голяма свита като „представител на избирателя на Бранденбург“ и планира да влезе в града заедно с 200 конници (което според „Златната була“ е разрешено само на избирателите). Но той е приет в града само като „посланик на краля на Унгария“.
На 20 септември 1410 г. Вернер фон Фалкенщайн от Трир и Лудвиг Пфалц като избиратели, Фридрих Нюрнбергски като представител се появяват пред градската катедрала <ref>Шлоссер, Фридрих Кристоф. Всемирная история. – издание второе. – СП-б., М., 1870. – Т. 3, стр.538</ref>. Избирателите на Саксония, Майнц и Кьолн отказват да започнат избори до пристигането на „избирателя на Бранденбург“ [[Йобст Моравски]]<ref>Allgemeine Deutsche Biographie:Friedrich I. (Markgraf und Kurfürst von Brandenburg) (ADB)</ref>. Затова на 20 септември [[Йохан II фон Насау]], курфюрст на Майнц, като архиепископ, забранява откриването на заседаниито в църквата. Тогава Фридрих, заедно със своите съюзници, отиват до гробището в съседство с катедралата и там провъзгласяват избора на Сигизмунд. Избирателите на Майнц и Кьолн изразяват своя протест. Те привличат Вацлав на своя страна, който признава Йобст за „курфюрст-избирател от Бранденбург“. Заедно с гласа на [[Рудолф III (Саксония-Витенберг)|Рудолф III от Саксония]], Йобст получава 5 гласа и е провъзгласен за германски крал на 1 октомври 1410 г. в градската катедрала <ref>Шлоссер, Фридрих Кристоф. Всемирная история. – издание второе. – СП-б., М., 1870. – Т. 3,стр.538 -539</ref>.
Въпреки че Сигизмунд е избран по-рано, [[Йобст Моравски]] е подкрепен от повечето избиратели. Така в империята се появяват двама римски крале. Нито единият, нито другият обаче проявяват активност до януари 1411 година. През цялото това време интересите на Сигизмунд в Германия са представени от Фридрих и Йохан от Нюрнберг и Еберхард от Вюртемберг. На 11 януари 1411 г. Сигизмунд обявява съгласието си да заеме престола. В отговор Йобст започва да събира войски, но умира при подозрителни обстоятелства на 18 януари 1411 година. Това дава възможност на Сигизмунд да си върне контрола над Бранденбург и да премахне пречките за овладяване на трона по-късно същата година. Затова Сигизмунд изпраща Фридрих при Вацлав. Братята се съгласяват, че Сигизмунд ще бъде римски крал, а Вацлав император. Решават, че заедно ще се борят срещу църковния разкол. Вацлав спечелва на страната на Сигизмунд Рудолф от Саксония, а Фридрих Хохенцолерн, избирателите на Кьолн и Майнц. Така въпреки протестите на избирателите на Вернер фон Фалкенщайн от Трир и курфюрста на Пфалц, които настояват за първите избори, Сигизмунд след юли 1411 година е провъзгласен за римски крал за втори път, но вече в катедралата <ref>Шлоссер, Фридрих Кристоф. Всемирная история. – издание второе. – СП-б., М., 1870. – Т. 3,стр. 539</ref>.
== Смърт ==
▲
== Литература ==
| |||