Клеоменова война: Разлика между версии

▲В резултат на [[Деметриева война|успешни борби с Македония и съюзниците ѝ]] в предходните години, Ахейският съюз разширява територията си чувствително. Към съюза се присъединяват големите [[полис]]и [[Мегалополис]] и [[Аргос]] – отдавнашни противници на Спарта. От своя страна, през 229 г. пр. Хр. спартанците приобщават важни градове в [[Аркадия]] – [[Мантинея]], [[Тегея]] и [[Орхомен]]. Падането на Атенеон, малка крепост над долината на [[Евротас]], предизвиква ахейците да обявят война на Спарта. През 228 г. пр. Хр. те нападат Тегея и Орхомен.<ref>{{cite book | last = Walbank | first = F. W. (ed.) | title = The Cambridge Ancient History. Vol. VII, Part 1 | publisher = Cambridge University Press | location = | year = 2006 | pages = 456-457}}</ref>

▲Първоначално военните действия се развиват без големи стълкновения и предимно в Аркадия, но постепенно се ожесточават и пренасят в същинска [[Ахея]], [[Арголида]] и други части на Пелопонес. През 227 г. пр. Хр. [[Арат от Сикион|Арат]] превзема Мантинея и настанява в нея гарнизон и колоонисти. На открито поле обаче ахейските войски търпят поражения от [[Клеомен III|Клеомен]] при Ликеон и Ладокия.{{hrf|Walbank|2006|457-458}} Политическите промени в Спарта в края на същата година (Клеомен избива противниците си в града, премахва [[ефори]]те и оземлява [[периеки]]те) променят съотношението на силите решително в нейна полза.{{hrf|Walbank|2006|458-459}} През 226 г. пр. Хр. Клеомен си възвръща Мантинея и нанася съкрушително поражение на ахейците при [[Диме]] (на границата на Ахея и [[Елида]]).{{hrf|Walbank|2006|463}}

▲След битката при Диме голяма част от членовете на Ахейския съюз са склонни да се помирят с Клеомен като го признаят за свой [[хегемон]]. Това не съвпада с политическите амбиции на Арат. Той саботира събранието, свикано за прекратяване на войната, и провожда пратеници при [[Антигон Досон]]. Договорът, сключен между двамата през 225 г. пр. Хр., предвижда предаване на [[Коринт]] и [[Истмус]]а под властта на македонския цар.{{hrf|Walbank|2006|464-466}}

▲[[Файл:Isthmus of Corinth in ancient Greece.svg|мини|250px|Коринтският провлак, защитаван от Клеомен срещу македоните]]

▲Ахейският съюз започва да се разпада още преди договорът с Досон да влезе в действие. Противниците на съглашението с Македония и привържениците на Клеоменовите реформи минават на страната на спартанския цар. До пристигането на македонските войски през 224 г. пр. Хр. Клеомен успява да завладее Аргос и Коринт и да прегради с укрепления тесния провлак, свързващ Пелопонес и Централна Гърция.{{hrf|Walbank|2006|464-466}} Неколкократните опити на македонците да пробият преградата са отбити, но Клеомен е принуден да отведе войските си в [[Лакония]], поради въстание на [[аргос]]ците в тила му.{{hrf|Walbank|2006|467-468}} Антигон Досон овладява Коринт и Аргос. През същата година ахейците го обявяват за хегемон на своя съюз. Под върховенството на македонския цар е създаден по-широк Елински съюз, в който освен Ахея влизат [[Беотия]], [[Фокида]] и други гръцки държави.{{hrf|Walbank|2006|468-469}}

▲През 223 г. пр. Хр. македонците и съюзниците им превземат един след друг верните на Клеомен аркадски градове Тегея, Херея, Орхомен и Мантинея.{{hrf|Walbank|2006|470}} Клеомен отвръща с изненадващи нападения, при едно от които разрушава [[Мегалополис]]. През 222 г. пр. Хр. Антигон Досон навлиза с многобройна армия в Лакония и удържа пълна [[Битка при Селасия|победа при Селасия]].{{hrf|Walbank|2006|471-472}}