Лидия Шишманова: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
м Bot: Automated text replacement (-език\=bg +език=) |
||
Ред 32:
Родена е през [[17 октомври]] [[1866]] г. в [[Киев]], [[Украйна]], в семейството на украинския [[философ]], [[историк]], [[фолклорист]] и борец за възраждането на Украйна <ref name="Младенова" /> [[професор]] [[Михайло Драгоманов]] и на известната [[актриса]] [[Людмила Драгоманова]]<ref name="ukrpressbg">{{cite web |url=http://www.ukrpressbg.com/his-ukr-Dragomanova-Lidiya-2011.html |title=ЛIДIЯ ШИШМАНОВА (ЛIДIЯ МИХАЙЛIВНА ДРАГОМАНОВА) |publisher=www.ukrpressbg.com |lang=uk |accessdate=6 лютого 2016}}</ref>. От малка получава уроци по пиано и западни езици и расте в света на книгите, музиката, театъра и науката. Благодарение на пътуванията на баща си научава 4 европейски езика, а майка ѝ възпитава в нея трайна любов към театъра и музиката. Лидия Драгоманова получава висшето си образование във Филологическия факултет на Женевския университет. На [[28 декември]] [[1888]] г. сключва брак с [[Иван Шишманов]], който е един от възпитаниците на баща ѝ във Филологическия факултет и е силно повлиян от идеите му. През 1889 г. съпрузите заживяват в България, където Лидия Шишманова става част от интелектуалния елит и в продължение на следващите 40 години е сред най-активните обществени дейци в сфери като правата на жените, развитието на българското изкуство и култура и представянето на каузата на България в Европа след Балканската и Междусъюзническата война. Домовете на Лидия и Иван Шишманови на ул. „Денкоглу“ и ул. „Шипка“ 11 в София се превръщат в едно от основните места за среща на българските интелектуалци и за укрепване на българо-украинските връзки. Сред гостите на Шишманови са [[Иван Вазов]], [[Алеко Константинов]], [[Иван Радославов]], [[Михаил Арнаудов]], както и други български и чуждестранни учени и общественици. <ref name="Младенова"/>
През [[1896]] г. издава във [[Франция]] книга, която е част от поредицата „Колекция от народни песни и приказки“. Поредицата включва събирани народни приказки, песни и митове на слабо познати и не добре проучени народи и [[Етническа група|етноси]]. Сътрудничи на списанията „[[Български преглед]]“ и „[[Свободно мнение]]“, „[[Българска сбирка]]“, „[[Мир (списание)|Мир]]“, „Вестник за жената“, „[[Женски глас]]“, както и на украинските „[[Украйна (списание)|Украйна]]“, „Рада“, „Dilo“ и „[[Нова Украйна]]“, в които публикува множество рецензии за театралната и музикална сцена в България и чужбина, които познава добре. Дълги години пише и за френския вестник „La Bulgarie“, от страниците на който популяризира българската култура, литература и изкуства. Автор е на много статии за политиката в България, Украйна, на Балканите и в Западна Европа<ref name="Младенова" />, както и за постижения в науката по онова време <ref>Ш[ишманова], Л[идия]. Карл Фогт. // ''Бълг. преглед'', 1895, № 7, с. 160. Подпис: Л. Ш.]</ref> и правата на жените в България. Членува в Дружество на жените с висше образование, към което през [[1930]] г. се създава клуба на българските писателки, Лигата на говорещите английски език, Дружеството за мир и свобода<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bulgarkamagazine.com/лидия-шишманова-за-древните-българск/ | заглавие=Лидия Шишманова за древните български предания и легенди |достъп_дата =06.02.2016 |фамилно_име=Спасов |първо_име=Спас |дата=1 януари 2016 |издател=bulgarkamagazine.com |език=
Член е на настоятелството на сиропиталището „Свети Патрик“, основано от Пиърс О’Махони за български сираци от [[Македония (област)|Македония]] и [[Одринска Тракия]], жертва на [[Илинденско-Преображенското въстание]]. Основава първото музикално дружество в София, на което е подпредседател, както и първото дружество за закрила и развитие на изкуството.<ref name="Младенова" /> Почива в София на [[6 януари]] [[1937]] г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.geni.com/people/Лидия-Михайловна-Шишманова/4047825288930039476|заглавие=Лидия Михайловна Шишманова (Драгоманова)|достъп_дата=06.02.2016|издател=geni.com|език=
Според Мария Младенова<ref name="Младенова" /> правата на жените са сред основните каузи, за които Шишманова работи в България. В края на XIX век, когато Висшето училище в София (сега [[Софийски университет|Софийски университет „Св. Климент Охридски“]]) все още не приема жени, Шишманова пише статията „Жената и висшето училище“, в която защитава правото на жените да се образоват за свое собствено благо и за благото на обществото. През 1922 г. се обявява и срещу станалия непопулярен Закон за трудовата повинност<ref name="Младенова" />, който изисква девойките, навършили 16 години, да извършват общественополезен труд в период от 6 месеца.<ref>Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 138 – 146.</ref>
Ред 59:
Простете, госпожо ШИШМАНОВА,
На младия весел поет.</poem>|Добри Немиров<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.ukrpressbg.com/his-ukr-Dragomanova-Lidiya-2011.html | заглавие=
ЛIДIЯ ШИШМАНОВА (ЛIДIЯ МИХАЙЛIВНА ДРАГОМАНОВА) |достъп_дата =07.02.2016 |фамилно_име=Якімова |първо_име=Антоніна |издател=„Украински вести“ |език=
== Публикации ==
| |||