Трънково (област Ямбол): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“)
м ненужен двоен интервал
Ред 18:
== История ==
'''Трънково''' е основано през 1864 година от две фамилии – Илчевци и Косевци. Първи идват Илчевци, от село [[Ястребово (Област Стара Загора)]] - Старозагорско; втората фамилия, Косевци, пристигат в селото от [[Бояджик]] - Ямболско, непосредствено след Бояджишкия бунт, които избухва на [[17 май]] [[1876]] година. Първият етап на населване започва с дядо Илчо (Илчо Грудев Илчев), който през [[1872]] година заедно със своите шест сина: Теню, Петко, Иван, Груди, Злати и Желю се заселва в землещето и започва развитие на животновъдна и земеделска дейност. След стабилизиране на рода, дядо Илчо Грудев заедно със сина си Груди Илчев Грудев се завръща в село Ястребово. В Курмушлии (Трънково) остават синовете му Теню, Петко, Иван, Злати и Желю. Дядо Желю e роден през [[1835]] г. и умира в [[1942]] г. в село Трънково на 107 години.
След населването си селото е многократно опожарявано и ограбвано от черкези и татари под подстрекателството на Карапчанци /Маломирци /. Жителите на селото не смеят да излязат по нивите си, а жените не могат да останат сами в къщите от постоянните набези на черкезите. Стига се до даване на жертви от страна на засалниците. Жителите на селото постоянно отблъскват въоръжените набези на нападателите. Един ден след поредния набег старейшините на рода решават да се оплачат на Асан бей, в чието землище живеели и от когото взели земята за селото. След като ги изслушва, той изпраща да повикат кмета на Карапча и след пристигането му в присъствието на бея на Пандаклии (Тенево), заявява: "Ако от този ден Карапчански крак премине границата, обозначена от мен с черен камък (и днес още местността се казва Черният камък в дълбокия път), ще си имат работа с мен!" – жест, които за онова време е бил много голяма рядкост и действително от този ден за селото настъпва покой.
 
Ред 28:
 
== Културни и природни забележителности ==
Една от природните забележителности е резерватът Горна Топчия с неговия богат дървесен фонд, състоящ се от [[бук]], [[дъб]], [[ясен]], [[габър]], както и много храстовидни. В резервата през 1967 година е изграден инкубатор - станция за люпене на редки птици като [[фазан]], [[пъдпъдък]], [[кеклик]]; в момента се развъжда само [[колхидски фазан]]. Колхидският фазан се явява като една от най-редките и застрашени породи фазани, както на Балканите, така и в цяла Европа. За запазване на гората е изграден напоителен ръкав от река Тунджа през Герените и влизащ в Ормана.
 
== Редовни събития ==