Дирекция „Комуникационни и информационни системи“: Разлика между версии

От 22 февруари 1889 г. започва приемането за обучение на младежи за телеграфисти, които са длъжни да преминат 3-годишен срок на обучение с 5-годишна военна служба. На 15 декември 1891 г. е приет нов закон за въоръжените сили на България, в който се постановява към инженерните войски във военно време да има телеграфен парк, а в мирно време телеграфна рота. През 1893 г. са създадени военно-гълъбни пощенски станции, а през 1898 г. и сигнално-велосипедни отделения, които впоследствие са придадени към телеграфните части. От 1900 г. телеграфната рота е преобразувана в телеграфен парк, състоящ се от 6 леки телеграфни взвода в мирно време и 2 тежки за военно време<ref name="Млеченков"/>. За негов командир е назначен майор Захари Бочев. За работата на парка е създадено „Положение за устройството и управлението на телеграфния парк“. На 5 октомври 1902 г. парка е разформирован и разпределен в три пионерни дружина, като към всяка от тях се създава телеграфна полурота, част от техническа рота. От 1904 г. се създават 9 пионерни дружини, като към всяка е придаден един телеграфен взвод, а към Щаба на войската е причислена една телеграфна рота. На 30 декември 1908 г. е създадена първата телеграфна дружина в състав от 3 телеграфни роти. За командир е определен подполковник Николай Василев Василев. На следващата година е създадено велосипедно отделение като част от дружината. През 1910 г. към дружината е създадена още една четвърта телеграфна рота. На 1 януари 1912 г. е създадено радиотелеграфско отделение в състав от 89 души към телеграфската дружина.

 

 

На 23 декември 1922 г. с указ № 60 е създадено Държавното телеграфо-пощенско и железопътно училище. На 1 февруари 1928 г. се създава отделен свързочен полк в състав от 6 роти и по 1 свързочна дружина към всеки от 4-те инженерни полка. За първи командир на полка е назначен подполковник Петко Мишайков. През 1939 г. училището е включено като част от отделния свързочен полк с ранг на рота, а от 1941 г. и на дружина. От 2 март 1938 г. до 12 февруари 1942 г. свързочните части за първи път се отделят от инженерните войски и в това време съществува Свързочна инспекция. Под тяхно подчинение са Свързочния полк и Държавната военна фабрика.<ref name="dvia">ДВИА, ф. 27, История на фондообразувателя</ref> За инспектор на свързочните войски е назначен полковник [[Тодор Писков]]. След това до ноември 1943 г. инженерните и свързочните войски отново са обединени. На 30 ноември 1943 г. Свързочните войски окончателно се отделят от инженерните. Същата година се създават четири армейски свързочни полка. За началник на инспекцията е назначен полковник [[Васил Мирчев (офицер)|Васил Мирчев]]. По време на българското участие във Втората световна война се създават свързочни отдели към всеки корпус на българската армия. Пред 1985 г. на основата на 75-и свързочен полк РГК е създадена 75-а свързочна бригада.