Дирекция „Комуникационни и информационни системи“: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8
м Pages containing cite templates with deprecated parameters
Ред 9:
От 22 февруари 1889 г. започва приемането за обучение на младежи за телеграфисти, които са длъжни да преминат 3-годишен срок на обучение с 5-годишна военна служба. На 15 декември 1891 г. е приет нов закон за въоръжените сили на България, в който се постановява към инженерните войски във военно време да има телеграфен парк, а в мирно време телеграфна рота. През 1893 г. са създадени военно-гълъбни пощенски станции, а през 1898 г. и сигнално-велосипедни отделения, които впоследствие са придадени към телеграфните части. От 1900 г. телеграфната рота е преобразувана в телеграфен парк, състоящ се от 6 леки телеграфни взвода в мирно време и 2 тежки за военно време<ref name="Млеченков"/>. За негов командир е назначен майор Захари Бочев. За работата на парка е създадено „Положение за устройството и управлението на телеграфния парк“. На 5 октомври 1902 г. парка е разформирован и разпределен в три пионерни дружина, като към всяка от тях се създава телеграфна полурота, част от техническа рота. От 1904 г. се създават 9 пионерни дружини, като към всяка е придаден един телеграфен взвод, а към Щаба на войската е причислена една телеграфна рота. На 30 декември 1908 г. е създадена първата телеграфна дружина в състав от 3 телеграфни роти. За командир е определен подполковник Николай Василев Василев. На следващата година е създадено велосипедно отделение като част от дружината. През 1910 г. към дружината е създадена още една четвърта телеграфна рота. На 1 януари 1912 г. е създадено радиотелеграфско отделение в състав от 89 души към телеграфската дружина.
 
Първата радиостанция за военни нужди в България е монтирана на кораба „Надежда“. Нейният модел е „Telefunken“. За отговарящ за радиостанцията е назначен бъдещият контраадмирал [[Сава Стефанов]] с чин мичман I ранг. На следващата година е завършена радиостанцията в местността „Франга“ край Варна. С монтирането на тези две радиостанции се поставя началото на радиоразузнаването. По време на Обсадата на Одрин за първи път целево се поставя задачата за смущение на радиообмена на противниковата страна<ref name="Млеченков">{{Citation |title=Млеченков, М. 140 години Свързочни войски в Българската армия |url=https://signals140.armf.bg/history1b.html |access-dateaccessdate=2019-08-01 |archivedate=2019-08-01 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20190801184739/https://signals140.armf.bg/history1b.html }}</ref>. Това става по предложение на командира на телеграфния парк майор [[Константин Куцаров]]. По време на Балканската война се създават колоездачни роти, като се придават по 1 за всяка пионерна дружина. След края на Първата световна война и ограниченията, наложени от Антантата, предвиденият телеграфен полк се трансформира в телеграфна жандармерийска дружина, която е разформирована през 1919 г. От 1920 г. се въвеждат специални знаци и отличия за войниците и офицери телефонисти в армията.
 
На 23 декември 1922 г. с указ № 60 е създадено Държавното телеграфо-пощенско и железопътно училище. На 1 февруари 1928 г. се създава отделен свързочен полк в състав от 6 роти и по 1 свързочна дружина към всеки от 4-те инженерни полка. За първи командир на полка е назначен подполковник Петко Мишайков. През 1939 г. училището е включено като част от отделния свързочен полк с ранг на рота, а от 1941 г. и на дружина. От 2 март 1938 г. до 12 февруари 1942 г. свързочните части за първи път се отделят от инженерните войски и в това време съществува Свързочна инспекция. Под тяхно подчинение са Свързочния полк и Държавната военна фабрика.<ref name="dvia">ДВИА, ф. 27, История на фондообразувателя</ref> За инспектор на свързочните войски е назначен полковник [[Тодор Писков]]. След това до ноември 1943 г. инженерните и свързочните войски отново са обединени. На 30 ноември 1943 г. Свързочните войски окончателно се отделят от инженерните. Същата година се създават четири армейски свързочни полка. За началник на инспекцията е назначен полковник [[Васил Мирчев (офицер)|Васил Мирчев]]. По време на българското участие във Втората световна война се създават свързочни отдели към всеки корпус на българската армия. Пред 1985 г. на основата на 75-и свързочен полк РГК е създадена 75-а свързочна бригада.