Битка при Лизимахия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: Козметични промени |
м шаблон, форматиране; форматиране: 3x нов ред, 3x тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
{{Военен конфликт
'''Битката при Лизимахия''' през 277 г. пр. Хр. е сражение между [[келти]] и армията на претендента за [[Древна Македония|македонския]] престол [[Антигон Гонат]] в [[Тракийски Херсонес|Тракийския Херсонес]] (днешния [[Галиполски полуостров]]).▼
| картинка =
| описание =
}}
▲'''Битката при Лизимахия''' през [[277 г. пр.н.е.|277 г. пр. Хр.]] е [[сражение]] между [[келти]] и армията на претендента за [[Древна Македония|македонския]] престол [[Антигон Гонат]] в [[Тракийски Херсонес|Тракийския Херсонес]] (днешния [[Галиполски полуостров]]).
== Предистория ==
Битката се състои в третата година от [[Галско нашествие на Балканите|голямото келтско нашествие]] на [[Балкани]]те, в хода на което са разорени [[Древна Македония|Македония]] и [[Тракия]].<ref>{{cite book | last = Walbank | first = F.W. (ed.) | title = The Cambridge Ancient History, Vol. VII, Part 1 | publisher = Cambridge University Press | location = | year = 2006 | pages = 115}}</ref> През 278 г. пр. Хр. келтите разоряват и разположения на шийката на Тракийския Херсонес град [[Лизимахия (Тракия)|Лизимахия]],<ref>{{cite book | last = Tarn | first = William Woodthorpe | title = Antigonos Gonatas | publisher = Clarendon Press | location = Oxford | year = 1913 | pages = 164}}</ref>
▲<ref>{{cite book | last = Tarn | first = William Woodthorpe | title = Antigonos Gonatas | publisher = Clarendon Press | location = Oxford | year = 1913 | pages = 164}}</ref>, доскоро средище на голямото тракийско царство на [[диадох]]а [[Лизимах]]. След няколко неуспеха в предходните години, Антигон Гонат (син на друг диадох – [[Деметрий Полиоркет]]), решава да използва погрома и анархията м Македония, за да направи нов опит да вземе властта над страната. За целта той прекратява военните действия срещу [[Селевкиди|селевкидския]] цар [[Антиох I Сотер|Антиох I]] в [[Мала Азия]], сключва мирен договор с него и прехвърля армията си през Хелеспонта ([[Дарданели]]те).{{hrf|Walbank|2006|116-117}} В района на Лизимахия се натъква на войска от 18 000 келтски воини.{{hrf|Tarn|1913|165}}
== Битката ==
Основният източник за събитията – [[Помпей Трог]] (преразказан от друг древноримски автор – [[Марк Юниан Юстин|Юстин]]), сочи, че битката е предхождана от келтско пратеничество в стана на Антигон. Привидно пратениците идват, за да изнудят Антигон да се откупи, но истинската им цел е да разузнаят за противника си. Привлечени от големите богатства в противниковия лагер, една нощ келтите го нападат, но го заварват напълно изоставен. Предвидил какво ще се случи, Антигон скрива навреме войниците си в близка гора. Келтите се впускат да грабят товара на корабите му, изтеглени на брега. Тогава, според Юстин, те са изненадани от моряците и част от войниците, избягали тук с жените и децата си. „''Клането'' (над келтите) ''бе такова, че вестта за тази победа осигури на Антигон мир не само от страна на келтите, но и от страна на другите му варварски съседи''“.<ref>[http://www.tertullian.org/fathers/justinus_05_books21to30.htm Epitome of Pompeius Trogus], Book ХХV (1
Изследователите от по-ново време тълкуват тази информация различно. Според [[Уилям Тарн]] келтите стават жертва на предварително устроена засада, при която Антигон Гонат използва жаждата им за плячка, а лагера си – за примамка.{{hrf|Tarn|1913|165}} Други изследователи смятат победата на Гонат за щастлива случайност, резултат от желанието на войниците му да спасят имуществото си.<ref>{{cite book | last = Делев | first = Петър | title = Лизимах | publisher = Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ | location = София | year = 2004 | pages = 276
▲Основният източник за събитията – [[Помпей Трог]] (преразказан от друг древноримски автор – [[Марк Юниан Юстин|Юстин]]), сочи, че битката е предхождана от келтско пратеничество в стана на Антигон. Привидно пратениците идват, за да изнудят Антигон да се откупи, но истинската им цел е да разузнаят за противника си. Привлечени от големите богатства в противниковия лагер, една нощ келтите го нападат, но го заварват напълно изоставен. Предвидил какво ще се случи, Антигон скрива навреме войниците си в близка гора. Келтите се впускат да грабят товара на корабите му, изтеглени на брега. Тогава, според Юстин, те са изненадани от моряците и част от войниците, избягали тук с жените и децата си. „''Клането'' (над келтите) ''бе такова, че вестта за тази победа осигури на Антигон мир не само от страна на келтите, но и от страна на другите му варварски съседи''“.<ref>[http://www.tertullian.org/fathers/justinus_05_books21to30.htm Epitome of Pompeius Trogus], Book ХХV (1-2). В: Watson, John Selby. Justin, Cornelius Nepos and Eutropius. London, George Bell and Sons, 1886. Посетен на 22.07.2020.</ref>
▲Изследователите от по-ново време тълкуват тази информация различно. Според [[Уилям Тарн]] келтите стават жертва на предварително устроена засада, при която Антигон Гонат използва жаждата им за плячка, а лагера си – за примамка.{{hrf|Tarn|1913|165}} Други изследователи смятат победата на Гонат за щастлива случайност, резултат от желанието на войниците му да спасят имуществото си.<ref>{{cite book | last = Делев | first = Петър | title = Лизимах | publisher = Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ | location = София | year = 2004 | pages = 276-277}}</ref>
== Последици ==
Битката при Лизимахия има голямо непосредствено и дълготрайно значение за политическата история на региона. Оцелелите от разбитата от Гонат войска се оттеглят навътре в Тракия и образуват келтска държава, просъществувала до 212 г. пр. Хр.{{hrf|Делев|2004|277}} Победата носи на Гонат голям престиж в Елада и му отваря пътя към Македония като избавител от нашествениците. Синът на Деметрий Полиоркет се утвърждава на македонския престол през 276 г. пр. Хр., година след битката при Лизимахия.{{hrf|Walbank|2006|117}}{{hrf|Tarn|1913|166}}
| |||