Александър Горчаков: Разлика между версии

м
ненужен троен интервал
м (Bot: Automated text replacement (-език \= bg +език = ))
м (ненужен троен интервал)
По време на Берлинския конгрес през 1878 г. ръководи руската делегация. След подписването на Берлинския договор (1878) постепенно се оттегля от дипломацията и политиката. Кавалер на най-висшия руски Орден „Свети Андрей Первозваний“.
 
За руската профренска позиция на конгреса <ref>В руската и съветската историография открай време доминира панслависткото схващане, че Германия е най-големият враг на Русия и поддръжник на Османската империя, а Бисмарк е главният виновник за ревизията на Санстефанския договор и поражението на руската дипломация в Берлин. В германската историография тази тема не фигурира като обект на изследване, почти единодушно се приема съзнателно лансираното от Бисмарк становище в мемоарите му, че Германия не е заинтересована по никакъв начин от Източния въпрос и не участва в неговото решаване освен като неутрален арбитър, като честен посредник между спорещите страни в името на европейския мир. Академик Константин Косев въз основа на германски архивни документи показва, че скритият виновник за случилото се е княз Горчаков в опита му да балансира руската външна политика в Европа, насочвайки я към разбирателство с разгромената от Бисмарк Франция, и че германската роля е единствено в полза на християнското население на Балканите{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=8016 | заглавие = Бисмарк, Източният въпрос и Българското освобождение 1856-1878 | достъп_дата = 6 август 2010 г. | автор = [[Константин Косев]] | дата = 2003, второ издание | издател = [[БАН]] | език = }}</ref> той е упрекнат от [[Московски славянски комитет|Московския славянски комитет]], че е предал интересите на българите. Сред най-видните постоянни критици на външната му политика са [[Иван Аксаков]], [[Константин Победоносцев]], писателят [[Фьодор Достоевски]] и императрица [[Мария Александровна]]. Известен е с подигравателните подмятания по негов адрес в руската преса, че е „щастливец от първия ден“.
 
Предходно преди Лондонската конференция (1871) с решаващата подкрепа на Горчаков е решена [[продажба на Аляска|продажбата на Аляска]].