Аце Дорев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Шаблон:Николов
м ненужен троен интервал
Ред 18:
При опит на властта да го арестува бяга в България. От началото 1905 година поема ръководството на [[Погранични пунктове на ВМОРО и ВМРО|пограничния пункт на ВМОРО]] в Кюстендил.<ref>Стойнева, Василка. „Към въпроса за Марко Секулички и Кюстендилския пограничен пункт 1902-1905 г.“ - 100 години от Рилския конгрес на ВМ0РО – История и съвременност, Кюстендил, 2006, с. 217.</ref> През 1906 година е делегат на [[Рилски конгрес на ВМОРО|II общ конгрес]] на организацията.<ref>{{Пелтеков|147}}</ref> На [[Кюстендилски конгрес на ВМОРО|Кюстендилския конгрес на ВМОРО]] от март 1908 година е избран за член на [[Задгранично представителство на ВМОРО и ВМРО|Задгранично представителство на ВМОРО]] заедно с [[Христо Матов]] и [[Апостол Грежов]].<ref>{{Николов|51}}</ref>
 
След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година се завръща в Битоля и отново се захваща с книжарския бизнес. Става деец на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]] и е избран за делегат на неговия [[Учредителен конгрес на Съюза на българските конституционни клубове|Учредителен конгрес]] от Битоля.<ref>{{cite book |title= Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско |last=Карайовов |first=Тома |authorlink= |coauthors= |year=1981 |publisher=Български писател |location=София |isbn= |pages=727 |url= |accessdate=}}</ref> На втория конгрес на организацията през 1909 г. е избран за член на ревизионната комисия на Съюза.<ref>Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.</ref>
 
През декември 1909 година, след промяната на политиката на младотурското правителство към ликвидиране на националните организации и налагане на османизма, е арестуван заедно с Георги Попхристов, [[Георги Николов (Охрид)|Георги Николов]], [[Павел Христов (революционер)|Павел Христов]], [[Александър Евтимов]] и [[Милан Матов]] по аферата с убийството на ренегата [[Йово Йованович]].<ref>Дебърски глас, година 1, брой 37, 11 декември 1909, стр. 3.</ref> След два месеца затвор всички са оправдани от военен съд и освободени.