Уикипедия

Българско тайно революционно братство: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Pages containing cite templates with deprecated parameters
м ненужен троен интервал
Ред 3:
| лого =
| снимка = 1897_03_Statute_Bulgarian_Secret_Rev_Brotherhood.pdf
| пояснение = Устав на Братството от 1897 г.
| тип = революционна организация
| акроними = БТРБ
Ред 20:
| сайт =
| бележки =
| общомедия =
}}
'''Българското тайно революционно братство''' или '''Революционно братство''' е българска организация на привърженици на [[еволюция|еволюционния]] метод в борбата за [[Автономия за Македония и Одринско|автономия]] на [[Македония (област)|Македония]] и [[Одринска Тракия]], съществувала от 1897 до 1900 година с център в [[Солун]].
Ред 52:
Създаването на Братството кара [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската]] и [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката пропаганди]] в Солун да се активизират. Така на 3 юни 1897 г. Христо Ганов е убит от сърбоманина [[Илия Пейчиновски]] в солунското кафене „Коломбо“. Присъстващият Иван Гарванов се притича на помощ, но е тежко ранен. Съдебното следствие установява, че следите на атентата водят към сръбския консул. Това кара организацията да преосмисли частично идеите. Членовете на организацията постепенно започват да осъзнават и необходимостта от въоръжена борба. Дейността на Братството среща противодействие и от страна на [[ВМОРО|Вътрешната организация]] и донякъде от [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния комитет]] в София. Започват вътрешни междуособици и опити за взаимни покушения с ранени, макар че никой не е убит. В спомените си [[Георги Баждаров]] пише по повод на пререканията между двете организации:
 
{{цитат|…Хората на Братството изглежда са се счели оскърбени, загдето са били пренебрегнати от другите. Това чувство ще да е било доста остро, защото хората на Братството са имали самочувствие да не бъдат нито по-малко умни, нито по-малко патриоти и авторитетни от другите… С Централния комитет в Солун бяха повече хората от еснафа, а с Братствениците бяха повече от нотабилите. В психологията на едните и на другите може би има известна разлика, вследствие на разликата в социалното им положение, но разлика между водачите, които бяха гимназиални учители, не можеше да има, освен чисто индивидуална, свойствена на лицата и от двете групировки… В това разцепление, сигурно ще да е имало и личен елемент, може би и смисъл и интерес. У обществата с ниска култура мъчно е да разбереш караниците и те почват поради идеи, материален интерес или накърнено честолюбие.<ref>[http://www.promacedonia.org/gb/gb_1_1.html Георги Баждаров, Моите спомени, София – 1929 г. Съставител: Ангел Джонев]</ref>}}
 
В спомените си [[Иван Хаджиниколов]] обобщава мнението на дейците на [[ВМОРО]] за Българско тайно революционно братство:
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Българско_тайно_революционно_братство“.