Разлика между версии на „Елислав Иванов“

редакция без резюме
 
 
== Биография ==
Роден е на 7 май 1957 г. в [[Криводол]]. През 1976 г. завършва СПУ с преподаване на френски език „А. Барбюс“ във [[Враца]]. В периода 1976 – 1980 г. учи във Висшето народно военно училище във Велико Търново. Завършва мотострелкови профил. След това е назначен за командир на взвод в поделение 22770 в Самоков. От 1981 г. е адютант на командира на първа армия<ref>[https://comdos.bg/Начало/Проверени_лица/p/search/?ApprovedPersonFirstName=Елислав&ApprovedPersonMidName=&ApprovedPersonLastName=Иванов&ApprovedPersonBirthDate=&ApprovedPersonBirthLocation=&ExaminationPersonPosition=&search=Търсене ЛКД-1462 на Елислав Иванов]</ref>. Член на БКП от 1979 г. На 21 април 2008 г. е назначен на длъжността заместник-директор на [[служба „Военна информация“]] и удостоен с висше офицерско звание [[бригаден генерал]], считано от 1 юни 2008 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=5150 Указ № 110 за назначаване на полковник Елислав Георгиев Иванов на длъжността заместник-директор на служба „Военна информация“ и удостояването му с висше военно звание „бригаден генерал“]</ref> На 1 юли 2009 г. е освободен от длъжността заместник-директор на служба „Военна информация“.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=23145 Указ № 206 за освобождаване на бригаден генерал Елислав Георгиев Иванов от длъжността заместник-директор на Служба „Военна информация“]</ref> ДоОт септември 2009 до декември 2012 г. е военен аташе в Париж. След това е остава на разпореждане на министъра на отбраната. Излиза в запаса през 2015 г. През април 2019 г. защитава докторска дисертация във Военната академия в София на тема „Предизвикателства пред военното разузнаване в съвременните конфликти и хибридни заплахи“<ref>Баев, Й. (2019). История на българското военно разузнаване. Том 2, с.375</ref>.
 
== Образование ==