Елисавета Шапкарева: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: Козметични промени
м ненужни интервали
Ред 25:
Учи в родния си град и в [[Битоля]]. През 1858 г. в училището ѝ в Струга преподава [[Кузман Шапкарев]], на когото 12-годишната ученичка прави впечатление („скромна и даровита“, „трогнат от естествените ѝ дарби и малко-много развитостта ѝ, което у нашите страни тогава беше рядкост“); той, възхищавайки се също от баща ѝ и, както по-късно признава, искайки да се сроди с него, го помолва да се съгласи с техен бъдещ брак. Ритуалът за това става още през октомври същата година. Бъдещето на дъщеря си Димитър Миладинов вижда като българска учителка.<ref>{{Цитат книга|last=Шапкарев|first=Кузман|title=За възраждането на българщината в Македония|year=1984|month=|publisher=Български писател|location=София|isbn=|pages=34–36}}</ref>
 
През септември 1863 година се състои сватбата ѝ с Кузман Шапкарев. През 1864 г. е поканена от кукушани, също както и мъжа ѝ, за учителка в техния град. Установява се с него в [[Кукуш]] (той през 1865, тя през 1866 г.) и работи като учителка, доколкото ѝ позволява крехкото здраве.<ref>Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки Елисавета Миладинова, Издателство на Отечествения фронт, София, 1985, стр. 300.</ref><ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.413.</ref><ref>{{Цитат книга|last=Шапкарев|first=Кузман|title=За възраждането на българщината в Македония|year=1984|month=|publisher=Български писател|location=София|isbn=|pages=156, 206}}</ref> Имат три деца, две от които почиват още докато е жива, а третото малко след това.<ref>{{Цитат книга|last=Шапкарев|first=Кузман|title=За възраждането на българщината в Македония|year=1984|month=|publisher=Български писател|location=София|isbn=|pages=217}}</ref>
 
Умира след продължително боледуване в Кукуш на 13 март 1870 година, точно в деня, когато в града тържествено празнуват „решението на църковний ни въпрос“ от 27 февруари (относно [[Ферман за Българската екзархия|фермана]] за учредяването на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]). Последните ѝ думи са: „...но умирам с радост, защото доживях да видя вече свършено онова дело, за което умряха татко ми и стрико ми“. Погребението ѝ е тържествено, в присъствието на почти всички градски и селски свещеници, граждани и селяни.<ref>{{Цитат книга|last=Шапкарев|first=Кузман|title=За възраждането на българщината в Македония|year=1984|month=|publisher=Български писател|location=София|isbn=|pages=213–216}}</ref>