Ярослав Тагамлицки: Разлика между версии

Роден е на [[11 септември]] [[1917]] г. в гр. [[Армавир]] – [[Русия]]. От четиригодишната си възраст живее заено с родителите и сестра си в [[България]], която става негова втора родина. Средното си образование завършва във Втора софийска мъжка гимназия. Още тогава се оформят интересите му към математиката, така че постъпването му в специалността математика на Софийския университет през [[1936]] г. е съвсем естествено. Надареният студент скоро обръщапривлича вниманиевниманието на своите преподаватели.

През [[1938]] и [[1939]] г. се появяват първите му самостоятени изследвания въвв „Физико„Списание на Физико-математическото дружество” и „Юбилеен сборник на Физико-математическоматематическото списание”дружество”. След завършване на висшето си образование през [[1940]] г. той е командирован от Министерството на просветата на научна работа в [[Софийски университет|Софийския университет]], а през [[1942]] и [[1943]] г. е на специализация в Лайпцигския университет при известните професори Кьобе и Ван дер Варден. Там защитава докторската си теза, след което се завръща в България, за да отбие военната си служба през бурните [[1943]]-[[1944]] години.

Активен интерес Тагамлицки проявява и към обучението по математика в средното училище. Умението да намери подходяща тема и да я предаде така, че да задържи будно вниманието на слушателите, правят тези лекции привлекателни за учениците с математически интереси. Но не е само тази връзката му със средното образавание. Той се вълнува от методическите въпроси, свързани с преподаването на математиката и по-специално на основите на анализа в средното училище. Смята, че там не е възможнода се развият задоволително основите на анализа, защото конкретното преподаване на понятието граничен преход би отнело много часове и за важните му приложения не би останало време. Така той достига до идеята за излагане на основите на диференциалното и интегрално смятане, без да се използва понятието граничен преход. Този начин на изложение съкращава времето, необходимо за строгото извеждане на свойствата на диференцируемите функции, благодарение на една естествена аксиома за съществуване на обеми на тела, т.е. на ограничени точкови множества в пространството, както и на стесняване класа от разглежданите функции. За да провери приложимостта на този метод в средното училище, Тагамлицки води занятия в две паралелки от ІХ клас на Осма софийска гимназия по два часа седмично през [[1973]]-[[1974|74]] учебна година. Подробно този метод е изложен в една статия, съдържаща се в книгата „Ярослав Тагамлицки – учен и учител”, издадена през [[1986]] г. от издателство „Наука и изкуство”, и особено в книгата на Вл. Чакалов „Нестандартни математически методи”. издадена през [[2005]] г. от Университетското издателство „Св. Климент Охридски” в София.