Стоян Стоянов (летец): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Stephan (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 11:
'''Стоян Илиев Стоянов''' е български военен летец и [[въздушен ас|ас]] от [[Втора световна война|Втората световна война]].
 
Роден е на [[12 март]] [[1913]] г. в с. [[Галата (квартал)|Галата]], днес квартал на [[Варна]]. Баща му пада убит като полкови знаменосец през [[Балканската война]] преди раждането му, на [[16 октомври]] [[1912]] г. Стоян расте в интернат, завършва [[семинария]], расте в интернат. Завършва [[ШЗО]] като кавалерист. Постъпва във въздушния взвод на [[Военно училище|Военното училище]] през [[1934]] г. Произведен е [[подпоручик]] в [[1937]] г. През [[1939]] г. завършва в [[Германия]] школата за изтребители във Вернойхен и курс за инструктори-изтребители. Става инструктор в Изтребителната школа - [[Карлово]] и от [[1942]] г. е поручик - командир на ято изтребители [[Месершмит Bf 109]] от 6-и изтребителен полк. Участва в 35 бойни полета срещу англо-американските самолети при бомбардировките на [[София]] и страната. Признати са му 15 въздушни победи за четири свалени противникови самолета, за участието му в свалянето на още два и за нанасяне на сериозни повреди на четири самолета.
 
След [[9 септември]] [[1944]] г. участва в бойни полети срещу изтеглящите се на север германски войски в [[Югославия]]. В края на [[1944]] г. е произведен [[капитан]] и скоро след това [[майор]]. В началото на [[1945]] г. пръв преминава на съветския изтребител [[Як-9 | Як-9М]] и обучава българските летци да летят с него. През [[1947]] г. е [[подполковник]] и началник на изтребителната авиация, през 1949 г. - началник на бойната подготовка на [[ВВС]], през [[1951]] г. - [[полковник]], зам. командващ [[ПВО]]. Като бивш царски офицер е освободен от армията през [[1956]] г. без право на постоянна работа и пенсия. След това е [[статист]] в [[театър]], музеен работник, хотелски служител и екскурзовод в [[Рилски манастир|Рилския манастир]]. Автор е на книгата ''"Ние бранихме тебе, София"'', която претърпява три издания. През [[1992]] г. е произведен [[генерал-майор]] от запаса. Починал на [[13 март]] [[1997]] г.