Разлика между версии на „Вътрешна македонска революционна организация“

м
Премахнати редакции на 46.217.249.200 (б.), към версия на Vodenbot
Етикети: Визуален редактор премахнати източници/бележки Отменени
м (Премахнати редакции на 46.217.249.200 (б.), към версия на Vodenbot)
Етикет: Отмяна
| бележки =
}}
'''Вътрешната македонска революционна организация''' (ВМРО, {{стар|Вѫтрешна македонска революционна организация}}) е националноосвободителна организация на [[българи]]те в [[Македония (област)|Македония]].<ref>[http://www.promacedonia.org/en/gphillip/ia/ia_10.html#25. Alexandrov, Ivan, „Macedonia and Bulgarian National Nihilism“, Macedonian Patriotic Organization „TA“ Australia Inc. 1993]</ref> Организацията е пряк наследник на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] (ВМОРО) и е припозната от мнозинството [[македонци]] като тяхна освободителна организация.<ref>[http://books.google.com/books?id=ntUESPqqnDgC&pg=PA66&dq=chernozemski+terrorist&hl=bg&cd=5#v=onepage&q=chernozemski%20terrorist&f=false Newman, Bernard, „Balkan beckground“, READ BOOKS, 2007, p.66]</ref> ВМРО е възстановена от [[Тодор Александров]],<ref name="EAB">[http://www.britannica.com/EBchecked/topic/290546/Internal-Macedonian-Revolutionary-Organization Encyclopædia Britannica Online]</ref> след като Македония е повторно разделена между [[Сърбия]], [[Гърция]] и [[България]] в края на [[Първа световна война|Първата световна война]]. Институтите, структурата на революционните мрежи, четническите организации са пряко заимствани от старата организация, откъдето идват и мнозинството от дейците на ВМРО.<ref name="VOP11">[http://www.promacedonia.org/dt/dt1_1.html Тюлеков, Димитър. „ВМРО в Пиринско 1919 – 1934“, Унив. Изд. „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001.]</ref> За основна цел тя си поставя придобиване на политическа автономия на Македония и обединението ѝ в една независима държава с преобладаващо българско население, със столица [[Солун]]<ref>Македония. Сборник от документи и материали, С., 1978, стр. 658 – 660.</ref> – теза, подкрепяна от правителството на [[Александър Малинов]] с оглед на политическата изолация и недоверие към България от страна на [[Велики сили|Великите сили]].<ref>Гергинов, Кр. Билярски, Ц. Непубликувани документи за дейността на Тодор Александров 1910 – 1919, сп. ВИС, кн. 2 от 1987, стр. 214.</ref> Във връзка с това ВМРО изгражда базите си в България.
 
В противовес на ВМРО, [[Македонска федеративна организация|федералистите]] и [[Сярска група|крайно левите дейци]] на ВМОРО създават редица организации, чиято цел е да изместят ВМРО като главен двигател на македонското революционно движение с идеи за автономия на Македония в рамките на [[Балканска федерация]].<ref name="NOM">[http://www.promacedonia.org/mni/mni4_2.html „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002.]</ref> Те се поставят в услуга на Гърция, [[Кралство Югославия]], [[СССР]] и [[Коминтерна]].<ref>[http://kroraina.com/www.todoralexandrov.com/ta/3.html Dobrinov, Dencho, d.h.s, „A KNIGHT OF THE BULGARIAN NATIONAL REVOLUTION The assassination of Todor Alexandrov – The underhand role of the Comintern – The wrong calculations of the Bulgarian Communist Party – The marionettes.“]</ref> За да продължи революционната дейност в новите условия, ВМРО се включва в политическите борби в България, а същевременно обособява Пиринска Македония за своя „държава в държавата“ чрез [[Спомагателна организация на ВМРО|Спомагателната организация на ВМРО]].<ref name="VOP11" /> Дейци на ВМРО се поставят в услуга на отделни партии, като извършват редица политически убийства,<ref>{{Citation |title=Благов, Крум, „50-те най-големи атентата в българската история“, Убийството на Райко Даскалов |url=http://www.krumblagov.com/fifty/19.php |accessdate=2010-02-20 |archivedate=2009-07-11 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090711150237/http://www.krumblagov.com/fifty/19.php }}</ref> в това число – и на [[Министър-председател на България|министър-председателя]] [[Александър Стамболийски]];<ref>[http://books.google.com/books?id=ntUESPqqnDgC&pg=PA61&dq=chernozemski+terrorist&hl=bg&cd=5#v=onepage&q=chernozemski%20terrorist&f=false Newman, Bernard, „Balkan beckground“, READ BOOKS, 2007, p.61]</ref> влизат в задочни конфликти с български правителства и участват косвено в [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат,]] а също и в потушаването на [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] в Пиринска Македония.<ref name="50A">{{Citation |title=Благов, Крум, „50-те най-големи атентата в българската история, Убийството на Тодор Александров“ |url=http://www.krumblagov.com/fifty/34.php |accessdate=2010-02-21 |archivedate=2009-07-11 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090711124058/http://www.krumblagov.com/fifty/34.php }}</ref> В резултат ВМРО за врагове печели [[БЗНС|земеделците]], [[БКП|комунистите]], федералистите, [[Народен сговор|народняците]], а [[Звено|звенарите]] по-късно забраняват ВМРО. След обявяването на прокомунистическия [[Майски манифест]] ВМРО губи част от доверието към себе си в България и Западна Европа<ref>Билярски, Цочо, „Чуждият печат за убийството на Тодор Александров“, <sub>Сп. „Нюз Ист“ от 25.IX пише следното:В сегашния случай ние имаме обширни доказателства, че македонската организация се е озовала на кръстопът. В продължение на ред години тя възлагаше своите надежди върху намесата на западните сили, но те отказаха каквато и да било помощ или да обърнат каквото и да било внимание на Македония. Тогава възникна едно течение, което реши, че едничката надежда за помощ е Русия...</sub>[http://www.promacedonia.org/v_mak/ta/talex11.htm]</ref> и търпи разцепление в собствените си редици,<ref>[http://www.promacedonia.org/en/ib/i_banac.html Banac, Ivo, „The National Question in Yugoslavia. Origins, History, Politics“, Cornell University Press, 1984, p.307 – 328]</ref> вследствие на което ръководителят ѝ Тодор Александров е убит.<ref>[http://books.google.com/books?id=ntUESPqqnDgC&pg=PA64&dq=chernozemski+terrorist&hl=bg&cd=5#v=onepage&q=chernozemski%20terrorist&f=false Newman, Bernard, „Balkan beckground“, READ BOOKS, 2007, p.64]</ref>
 
Новият ѝ лидер [[Иван Михайлов|Иван (Ванче) Михайлов]] предприема крути мерки по унищожението на всички фракционистки крила в македонското революционно движение.<ref>Виж [[Горноджумайски събития]] и [[Протогеровисти]]</ref> До забраната на ВМРО през 1934 година организацията е постоянно разкъсвана от междуособици и братоубийствени борби.<ref>Сред първите убийства на дейци на старата ВМОРО е това на Гьорче Петров (28 юни 1921), а сред последните – на Наум Томалевски (2 декември 1930).</ref> В резултат организацията измества основната си дейност от неконвенционална борба с въоръжени чети към изолирани терористични актове,<ref>[http://www.promacedonia.org/ag/ag_4_7.html Гиза, Антони. „Балканските държави и македонският въпрос“, Македонски Научен Институт, София, 2001.]</ref> най-важният сред които е [[Марсилски атентат|убийството]] на югославския крал [[Александър I Караджорджевич]].<ref>[http://www.expert-bdd.com/index.php?option=com_content&task=view&id=519&Itemid=35 Колев, Рачо, „Българската следа – приносът на България към развитието на тероризма през последния век“, Списание Експерт.]</ref> [[Марсилски атентат|Атентатът]] е извършен с помощта на [[хървати|хърватската]] революционна и терористична организация [[Усташа]],<ref>Vaknin, Sam, Ph.D., „The Union of Death Terrorists and Freedom Fighters in the Balkans „The Insurgents and the Swastika““ [http://samvak.tripod.com/pp55.html]</ref> с подкрепата на [[Унгария]]<ref>[http://books.google.com/books?id=hq3XLZ9Nw68C&pg=PA13&lpg=PA13&dq=vmro+ustasha+ungarian+terrorist&source=bl&ots=OkyondxAU1&sig=YLk9miry8WMRmb6tTosHkA-2aMQ&hl=en&ei=4n1_S9vHI5D5_Aat65CQBw&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=6&ved=0CBwQ6AEwBQ#v=onepage&q=&f=false Klajn, Lajčo, „The past in present times: the Yugoslav saga“, Unversity Press of America, 2007, p. 13.]</ref> и фашистка [[Италия]],<ref>[http://books.google.com/books?id=c5opW1yV7FcC&pg=PA418&lpg=PA418&dq=vmro+ustasha+hungarian+terrorist&source=bl&ots=BIDfPmDH_G&sig=FBk9LnedKPBb1MgYg1K3_0ymy5w&hl=en&ei=oH9_S77JK5ed_Ab61_DpBg&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=2&ved=0CAkQ6AEwAQ#v=onepage&q=&f=false Bosworth, R. J. B., „The Oxford Handbook of Fascism“, Oxford University Press, 2009, p.418]</ref> остават съмнения за участието и на [[нацистка Германия]]<ref>[http://promacedonia.com/ms/ms_7.html Стаменов, Митре, „Атентатът в Марсилия, Владо Черноземски. Живот, отдаден на Македония“, ВМРО-СМД, София, 1993.]</ref> – радетели за промяна на статуквото, наложено от [[Версайска система от договори|Версайската система от мирни договори]] след края на Първата световна война.<ref>[http://www.ihr.org/jhr/v03/v03p-53_Barnes.html Barnes, Harry Elmer, „Revisionism and the Promotion of Peace“, Institute for Historical Review]</ref> Правителството на [[Кимон Георгиев]] забранява ВМРО след [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]], но част от дейците ѝ продължават нелегалната си дейност дори след края на [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref>[http://www.promacedonia.org/44/index.html Гоцев, Димитър, „Новата национално-освободителна борба във Вардарска Македония 1944 – 1991 г.“, Македонски научен институт, София, 1998.]</ref>
 
Оценките за ВМРО като цяло са много и крайно противоречиви. След демократичните промени в [[България]] и [[Северна Македония|Македония]] се създават редица организации ВМРО, считащи се за наследници на историческата организация. Сред тях са [[ВМРО-БНД]], [[ВМРО-ДПМНЕ]], [[ВМРО-НП]] и други.
 
== Предистория ==
След подписването [[Солунско примирие|Солунското примирие]] на 29 септември 1918 година, [[Царство България]] прекратява своето [[България в Първата световна война|участие в Първата световна война]]. По това време структурите на ВМОРО, които изцяло са се влели в състава на Българската армия, след демобилизацията ѝ окончателно се разпадат. [[Вардарска Македония|Вардарска]] и [[Егейска Македония]] са включени отново в пределите съответно на [[Кралство на сърби, хървати и словенци|Кралството на сърби, хървати и словенци]] и на [[Кралство Гърция]]. България е окупирана от части на [[Антанта]]та, с което се оформя Втора национална катастрофа, утвърдена на 27 ноември 1919 с [[Ньойски договор|Ньойския договор]]. По силата на този договор е отнето [[суверен]]ното право на България да поддържа свои [[въоръжени сили]] и са орязани допълнителни територии. Подписалият договора [[Александър Стамболийски]] се опитва да изведе страната от международната изолация. След Първата световна война победителките превръщат своята съюзничка Сърбия в истинска малка империя. Срещу тази два пъти по-голяма и враждебно настроена държава България е обезоръжена. Съзнавайки слабостта на страната, министър-председателят се стреми да поддържа добри отношения със западната съседка. Това вкарва правителството в конфликт с Македонцитемакедонските българи, обвиняващи го в национално [[предателство]]. Още с поемането на премиерския пост през октомври 1919 г. Александър Стамболийски започва да съставя списъци за арест на отговорните за намесата на България във войната на страната на [[Централните сили]]. Сред тях са и генерал [[Александър Протогеров]] и [[Тодор Александров]], членове на ЦК на ВМОРО, които са прибрани в участъците на 4 ноември 1919 г. Новото СХС Кралство иска двамата да му бъдат предадени, за да обезглави опасната организация. Стамболийски е против, но не смее да откаже. Все пак с помощта на столичния полицейски началник [[Антон Прудкин]] се инсценират събития, при които двамата затворници успяват да избягат. Веднага след бягството си двамата нелегални се заемат с възстановяването на организацията в [[Пиринска Македония]], която след това ВМРО превръща в „държава в държавата“.
 
== Възстановяване и укрепване на революционната организация (1919 – 1924) ==
На 20 декември 1919 година дейци на ВМОРО провеждат в [[София]] тайно съвещание, на което [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] е възстановена като Вътрешна македонска революционна организация. Съвещанието е инициирано от членовете на последния [[Централен комитет на ВМОРО|централния комитет на ВМОРО]], избран през 1911 година: [[Тодор Александров]], [[Петър Чаулев]] и [[Александър Протогеров]] (избран да замести убития през войната [[Христо Чернопеев]]). Официално възстановяването е оповестено на 19 март 1920 година. Името на организацията е променено, защото след войната се е обособила отделна [[Вътрешна тракийска революционна организация|Вътрешна тракийска революционна организация (ВТРО)]], действаща в [[Западна Тракия]] под водачеството на [[Тане Николов]].<ref name="NOM"/> Против възстановяването на организацията в този ѝ вид се обявяват отделни дейци на ВМОРО като [[Христо Татарчев]], представители на [[Временно представителство на бившата ВМОРО|Временното представителство на бившата ВМОРО]] и [[Македонска федеративна организация|Македонската федеративна организация]].
[[Файл:Todor Alexandrov2.jpg|ляво|мини|Тодор Александров]]
ВМРО се обявява за автономия на Македония и в защита на българското население там. На 3 февруари 1920 година Тодор Александров, Александър Протогеров, [[Иван Каранджулов]], [[Никола Стоянов]], [[Георги Баждаров]], [[Михаил Монев]], [[Аргир Манасиев]], [[Наум Томалевски]] и други участват в заседанието, на което се взема решение за възстановяване на четническата дейност във Вардарска и Егейска Македония.<ref name="VOP11" /> Към май 1920 година организацията разполага със 17 [[чета|чети]] във Вардарска Македония и 5 в Егейска, съставени от по 15 четници и трима в резерва. Възстановени са революционните окръзи – Скопски, Битолски, Струмишки, Серски и Солунски, околийските и селските райони. По цялата граница на България с Македония са създадени пунткове на ВМРО, които отговарят за цялата революционна дейност във вътрешността. В Горна Джумая това е [[Иван Караджов (революционер)|Иван Караджов]], в [[Петрич]] [[Атанас Маджаров]] и [[Стоян Филипов]] в [[Неврокоп]].<ref name="VOP11" /> Без да се свика конгрес, Тодор Александров, Александър Протогеров и Петър Чаулев са преизбрани за членове на ЦК на ВМРО, а за членове на [[Задгранично представителство на ВМОРО|Задгранично представителство на ВМРО]], второ по значение след ЦК, са избрани Георги Баждаров, Наум Томалевски и [[Кирил Пърличев]].<ref name="NOM"/> От друга страна, [[Димитър Влахов]] е избран за резервен член на ЦК, като представител на лявото крило.
 
ВМРО решава да подпомогне югославските комунисти на изборите от есента на 1920 година, чиято главна задача е децентрализиране на кралството. Четите на ВМРО остават до късна есен във Вардарска Македония като агитират сред местното население да се гласува за комунистите. В резултат на изборите в „Южна Сърбия“ комунистите печелят 18 от 45 мандата. Отделно сръбските официални власти констатират, че ВМРО е възстановила революционните си мрежи в цяла източна Македония.<ref>Тасич, Дмитар. Действията на ВМРО в Кралството на сърби, хървати и словенци през есента на 1920 година, в: Военноисторически сборник, 2007, бр.4, стр.31 – 37. [http://www.vi-books.com/vis/vis8/vis8.4/VS-4.08.pdf] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170730145810/http://www.vi-books.com/vis/vis8/vis8.4/VS-4.08.pdf |date=2017-07-30 }}</ref>
{{Основна|Македонска емиграция в България}}
[[Файл:United macedonia ilinden organization.jpg|ляво|мини|300п|Картичка на [[Илинденска организация|Илинденската организация]], представяща идеята за [[Независима Македония]]]]
Тодор Александров е подкрепен при тайни преговори от правителството на [[Италия]] за създаване на канали и представителства на ВМРО на тяхна територия. Същото постига Александър Протогеров в [[Австрия]], [[Унгария]] и [[Албания]]. Сключват се и споразумения с албански революционери от [[Косово]] и [[Албания]], и с [[Хърватска селска партия|Хърватската селска партия]] за общи легални действия в [[Кралска Югославия]], и с [[Турция]] за съвместни българо-турски действия в Егейска Македония. Правят се много легални опити за извоюване на права на Македонците българите в Македония, до един провалени от нежеланието на Гърция и Югославия за преговори. Членът на ЦК на ВМРО Петър Чаулев трайно се установява в [[Рим]], където да ръководи дейността в Западна Европа.<ref name="NOM"/>
[[Файл:MPO 5a Convention.JPG|ляво|мини|200п|Пети редовен конгрес на [[МПО]] в [[САЩ]] и [[Канада]]. На табелата се чете: „И ако за един кръст непременно е нужна една Голгота, ние ще я кажем: Тя е цялата европейска земя. И ако за една Голгота непременно е нужен един връх, ние ще го назовем Македония“, стих на [[Пейо Яворов]].]]
В началото на 20-те години на 20 в. в България се създават културно просветните бежански организации [[Съюз на македонските културно-просветни благотворителни братства|СМКПББ]], [[Съюз на македонските девойки|МДД]], [[Македонски женски съюз|МЖС]], [[Съюз на македонските младежки културно-просветни в организации в България|ММКПС]] и [[Македонско студентско дружество Вардар|МСД „Вардар“]], които заедно с [[Македонски научен институт|МНИ]] и [[Илинденска организация|Илинденската организация]] подпомагат с дейността си революционното движение.<ref>[http://www.promacedonia.org/ag/ag_4_6.html Гиза, Антони. „Балканските държави и македонският въпрос“, Македонски Научен Институт, София, 2001]</ref> Зад граница действат [[Македонска патриотична организация|МПО]], в САЩ и Канада, [[Македонски студентски съюз в чужбина|МССЧ]] в [[Западна Европа]] и други, които развиват и пропагандна дейност сред западните общества. Във вътрешността на Македония действат шпионско-разузнавателните [[Тайна културно-просветна организация на македонските българки|ТКПОМБ]] и [[Македонска младежка тайна революционна организация|ММТРО]].<ref>[http://www.promacedonia.org/kc/cyrn16_a.html Коста Църнушанов, „Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него“, Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, София, 1992 г.]</ref> Всички те са особено активни след като властта във ВМРО поема Иван Михайлов. Между 1927 – 1933 година в Женева се издава официалният печатен орган на ВМРО вестник „[[Маседоан (1927 - 1938)|Маседоан]]“ под редакторството на [[Симеон Евтимов]], а след смъртта му от [[Димитър Цилев]].<ref>„Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г., стр.153</ref> Всички те се подпомагат идейно и материално от ВМРО.
На [[Парламентарни избори в България 1923|парламентарните избори]] от 1923 година Иван Караджов е избран като народен представител от Неврокоп. Постепенно около него се създава [[Македонска парламентарна група]], която обслужва интересите на македонските бежанци и на ВМРО.<ref name="VOP31">[http://www.promacedonia.org/dt/dt3_1.html Тюлеков, Димитър. „ВМРО в Пиринско 1919 – 1934“, Унив. Изд. „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001 г.]</ref>.
 
С подписването на [[Ньойски договор|Ньойския договор]] България е задължена да поеме македонските бежанци с македонскобългарско национално самосъзнание от Северна Гърция.<ref>„Treaty of Peace Between the Allied and Associated Powers and Bulgaria, and Protocol and Declaration signed at Neuilly-sur-Seine“, 27 November 1919, PART III.POLITICAL CLAUSES, SECTION II.GREECE, ARTICLE 45.<sub>Within a period of two years from the coming into force of the present Treaty, Bulgarian nationals over 18 years of age and habitually resident in the territories assigned to Greece in accordance with the present Treaty will be entitled to opt for Bulgarian nationality... Persons who have exercised the above right to opt must within the succeeding twelve months transfer their place of residence to the State for which they have opted.</sub>[http://wwi.lib.byu.edu/index.php/Treaty_of_Neuilly wwi.lib.byu.edu]</ref> Повод за подписването на българо-гръцката конвенция за покровителство на националните малцинства [[Спогодба Калфов - Политис|Калфов – Политис]] става [[Търлиски инцидент|Търлиския инцидент]] от 1924 година, при който са убити невинни Македонцибългари от страна на гръцката армия.<ref>Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.167 – 168.</ref> Тодор Александров заповядва бежанците да не се прехвърлят в България, за да не се обезмакедончиобезбългари Егейска Македония, но преждевременната му смърт и настъпилата криза във ВМРО осуетяват тези планове.<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ИК Тангра Таннакра, София, 2009 г., стр. 175. Спомени на Никола Кривопетров:<sub>Доколкото си спомням противник на нашето изселване от Македония беше вътрешната организация. Самият Тодор Александров казвал: „Нека колят, нека убиват, нека затварят – народ така лесно не може да погине. Никой да не мърда от родните огнища! Македония не требва да се обезбългарява.“</sub></ref>
 
=== Конфронтация с федералистите, земеделците, народняците и комунистите ===