Ярослав Тагамлицки: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 24:
Тагамлицки разработва нова за България, твърде интересна и обещаваща научна област. Става дума за понятието [[неразложимост]], за неговата роля в анализа и за възможностите за приложения на свойствата на неразложимите елементи. Така например в статията от [[1946]] г. „Функции, които удовлетворяват известни неравенства върху реалната ос” по същество се доказва неразложимостта на показателната функция в един естествено възникващ конус от функции. В някои следващи работи се показват аналогични свойства и на безкрайните геометрични прогресии. В поредица от привидно разнородни резултати Тагамлицки със забележително прозрение вижда дълбоката същност, която ги обединява, и настоятелно се стреми към пълното й разкриване и към намиране на други нейни прояви. Тези търсения дават своите резултати. През 1949 г. се появява статията му „Върху някои приложения на общата теория на линейните пространства с частично нареждане”. В нея той формулира първите си общи теореми, отнасящи се за линейни пространства, и в тези теореми се използват свойствата на неразложимите елементи. От споменатите теореми вече прозира идеята на общия метод, върху чието създаване работи Тагамлицки. Без все още да е формулирал този метод в явен вид, Ярослав Тагамлицки доказва по сходен начин поредица от интересни и нетривиални резултати за представяне на функции чрез безкрайни редове или чрез интеграли. Безспорно най-интересната му работа в този кръг е изследването върху интерполационния ред на Абел, публикувано в [[1950]] г. в Годишника на Софийския университет и през [[1951]] г. в Докладите на Академията на науките на [[СССР]]. В това изследване се получава един дълбок резултат за представяне чрез сбор на сума на безкраен ред и на интеграл, като този резултат разкрива причините за многобройните случаи, в които интерполационен ред на Абел не представя функцията, на която съответства.
Отличителни черти на научното творчество на Ярослав Тагамлицки са неговата дълбочина и оригиналност, а предметът на изследванията му
Интересите на Тагамлицки съвсем не се ограничават само с математиката. Той има дълбоки познания в областта на теоретичната [[физика]]. Подтикван от нестихващата си любознателност, той посвещава много време на историята и особено на археологията. За тази цел усвоява старогръцки и задълбочава познанията си по [[латински]] (от живите езици тои владее освен матерния си руски език и [[немски]], [[френски]] и [[английски]]). Наред с това проявява жив интерес към медицината като наука и има завидна ерудиция в тази област.
Ред 30:
През последните години от живота си се занимава с и с учението за тоналностите в музиката. Известна е и любовта му към преподаването, която съчетана с научната му ерудиция го правят блестящ преподавател, за когото в университета се носят легенди!
Активен интерес Тагамлицки проявява и към обучението по математика в средното училище. Умението да намери подходяща тема и да я предаде така, че да задържи будно вниманието на слушателите, правят тези лекции привлекателни за учениците с математически интереси. Но не е само тази връзката му със средното образавание. Той се вълнува от методическите въпроси, свързани с преподаването на математиката и по-специално на основите на анализа в средното училище. Смята, че там не е
Тагамлицки умира на [[28 ноември]] [[1983]] г.
|