Беласишка битка: Разлика между версии

 

През 986 г. Василий II предприема първия си поход срещу българите. След безуспешна обсада на [[София|Средец]] императорът претърпява съкрушително поражение в [[Битка при Траянови врата|битката при Траянови врата]]<ref>''Ангелов'' / ''Чолпанов'', Българска военна история през средновековието (Х-XV век), с. 39 – 41, 43 – 44</ref>. Военните успехи на Самуил срещу византийците и гибелта на останалите комитопули водят до издигането му в едноличен управник (а от 997 г. – и владетел с царска титла) на държавата, чието средище е преместено в [[Преспа (средновековен град)|Преспа]] и [[Охрид]].

 

В първите години на XI век Византия започва нова офанзива, в резултат на която Самуил губи значителни територии, в т. ч. земите между Дунав и [[Стара планина]] (отвоювани от българите след битката при Траянови врата<ref>''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 113, 153 – 154; ''Николов'', Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България, с. 195</ref>) и [[Тесалия]].<ref>''Острогорски'', История на византийската държава, с. 403 – 404</ref> Опитът му за контранастъпление е пресечен през 1009 г. с поражението в [[Битка при Крета|битката при Крета]].<ref>''Гюзелев'', Кратка история на България, с. 71; ''Николов'', Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България, с. 130</ref> Макар че византийците не успяват да извлекат съществена полза от успехите си, непрестанната война изтощава силите на България<ref>''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 135 – 136</ref>. Илюстрация на това е пасажът от историческото съчинение на византийския хронист [[Йоан Скилица]], който пише: „Императорът не преставал всяка година да навлиза в България и да опустошава и разорява всичко по пътя си. Самуил не можел да се противопостави на открито поле, нито да излезе на явно сражение срещу императора, а търпял отвсякъде поражения и започвал да губи силата си.“<ref>''Подбрани извори'', т. II, с. 65 – 66</ref>