Етантиол: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
м без интервал |
||
Ред 58:
Етантиол се получава чрез реакция на [[етилен]] със [[сероводород]] в присъствието на [[катализатор]]. Различните производители използват различни катализатори в процеса. Той също се произвежда чрез реакцията на [[етанол]] със сероводород и твърд катализатор с кисел химичен характер, като алуминиев оксид.<ref name="John Wiley & Sons, Inc">{{Cite book|last2=Louthan|first2=Rector P.|title=Kirk-Othmer Concise Encylclopedia of Chemical Technology|edition=3rd|year=1988|publisher=John Wiley & Sons, Inc.|location=New York|isbn=978-0471801047|pages=946 – 963|chapter=Thiols}}</ref>
Етантиолът е открит първоначално от датския химик Цеисе (William Christopher Zeise) през 1834 година.<ref>{{Cite journal|last=Zeise|first=William Christopher|title=Sur le Mercaptan; avec des Observations sur d'autres produits resultant de l'Action des Sulfovinates ainsi que de l'Huile de vin, sur des sulfures metalliques|journal=Annales de Chimie et de Physique|year=1834|volume=56|pages=87 – 97}}</ref> Цеисе поставя калциев етилсулфат в суспензия на бариев сулфид, наситена със сероводород. На него се приписва наименуването на C<sub>2</sub>H<sub>5</sub>S-<sub>
Етантиолът също така може да бъде получен чрез халогензаместителна реакция, където етилов халид реагира с воден разтвор на натриев бисулфид. Това преобразуване е доказано още през 1840 година от Анри Виктор Реньо (Henri Victor Regnault).<ref>{{Cite journal|last=Regnault|first=V|title=Ueber die Einwirkung des Chlors auf die Chlorwasserstoffäther des Alkohols und Holzgeistes und über mehrere Punkte der Aethertheorie|journal=Ann.|year=1840|volume=34|pages=24 – 52|doi=10.1002/jlac.18400340103}}</ref>
| |||