Разлика между версии на „Анекдот“

анекдот не е виц + със собствени думи
(меп)
(анекдот не е виц + със собствени думи)
'''Анекдотът''' (от [[гръцки]] ''anèkdotos'' - ''an'', „не“ + ''ek'', „вън“ + ''dòtos'', „даден“, т.е. „непубликуван“, „неоповестяван до момента“) е кратък хумористичен разказ с неочакван край, обикновено водещ до поука. Първоначално под „анекдот“ се разбира единствено занимателна, куриозна (дори не задължително смешна) '''случка''' от живота на известна личност или от живота на разказвача. Дори в съвремието употребата на думата „анекдот“ не съвпада напълно с тази на „[[виц]]“ (от немски Witz, остроумие, шега), защото, за разлика от измисления да забавлява виц, анекдотът е реално събитие.
'''Анекдот''' (също и шега, виц) - кратък хумористичен разказ с неочакван край, обикновено водещ до поука.
 
==Примери==
Според [[Радослава Илчева]], "терминът '''анекдот''', съотнесен към втората половина XVIII — първата половина на XIX в. не се покрива със съвременната употреба. Тогава под анекдот се подразбирал кратък разказ за незначителна, но характерна и поучителна случка от живота на известно историческо лице. Комизмът бил желателен, но не задължителен. В естетическата свръхзадача на жанра влизало преди всичко предизвикването на „историческо любопитство“. Оттук и острото политическо съдържание."
<small>Могат да се дочетат до края в документите, към които има препратка</small>
* „Преди да свърша, нека ви разкажа и следующия ''анекдот'', който ще ви даде едно ясно понятие за доколко Европейците знаят за нас Българите. В железницата аз са запознах с един Англичанин, католишкий поп. Като ма гледаше, че аз нося фес, а не шапка, той полюбопитства да узнае от каква съм народност, etc.“<ref>[http://liternet.bg/publish8/egetova/pytepisyt.htm Стефан Панаретов, пътепис от края на ХІХ век]</ref>
 
* „Нека най-напред уточня, а после ще Ви разкажа един ''анекдот''. Уточнението: до 19–годишна възраст никога не бях напускал предградието на Алжир — Ел Биар. Въобще не познавах “метрополията”. Анекдотът: през 1996 г. Парламентът на писателите, чийто съсъздател и вицепрезидент съм, посвети в Страсбург едно от първите си заседания на Алжир. Преди началото на дебатите ораторите се събраха в една зала. До мене се озова една млада алжирка. “Да не би да сте живели в Алжир, на улица Орел–дьо–Паладин?”, etc.“<ref>[http://grosnipelikani.net/modules.php?name=Reviews&rop=showcontent&id=16 „Онова, което ме интересува в събитието, е неговата своеобразност“], [[Жак Дерида]]</ref>
Според проф. [[Коста Заимов]] "анекдотът се занимава с поведението и изказванията на известни личности, като ги осмива и съответно ни кара да си правим изводи за тях. Политическите вицове са предимно анекдоти. Това разграничение между виц и анекдот се прави в българския език, английския и немския, но в руския и френския език няма такова разграничение."
 
* „Всъщност това е един ''анекдот'', който аз често разказвам. По онова време в Русе имаше много желаещи да играят шах, а това е благоприятна среда за развитие на едно дете с перспектива да достигне и световния връх. Централният шахматен клуб в Русе беше на много хубаво място и винаги пълен, etc.“ <ref>[http://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_Bulgarian/Theme_Lichnosti/Material/1906_topalov.htm „Да губиш понякога е по-добре, отколкото да печелиш леко“], [[Веселин Топалов]]</ref>
В България са известни поредица от вицове за [[Тодор Живков]], за милиционерите, а след промените на 10-и ноември - и за борците. Повечето вицове се срещат в една или друга версия по целия свят, макар че има и някои типични само за съветските народи (вицовете за чукчите, за грузицните, за арменците). Повечето вицове за мутрите се срещат и в разновидност на руски език за т.нар. "нови руснаци" (тамошните мутри).
 
==Бележки==
{{бел1}}
 
[[Категория:Хумор и сатира]]