Магнитна проницаемост: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Pages containing cite templates with deprecated parameters |
м без интервал |
||
Ред 1:
В електромагнетизма '''магнитна проницаемост''' е физична величина, характеризираща степента на [[намагнитване]] на материал, което се изменя линейно (в определени граници и при определени условия) спрямо приложеното [[магнитно поле]]. Магнитната проницаемост се означава с гръцката буква μ. Терминът е представен за първи път през септември 1885 от [[Оливър Хевисайд]]. В системата [[SI]] магнитната проницаемост се измерва в хенри на метър (H/m) или в нютон на квадратен ампер (N/A<sup>2</sup>). Величината <math> \mu_0 </math> е известна като '''магнитна константа''' или магнитна проницаемост на вакуума и има точно определена стойност: <math> \mu_0 </math> = 4π×10<sup>−7</sup> H/m. Магнитната проницаемост може да се изрази като отношение на магнитната индукция (плътността на магнитния поток) <math>\mathbf{B}</math>, ([[тесла (единица)|T]]) и интензитета на магнитното поле <math>\mathbf{H}</math>, (A/m):
:<math>\mu = \frac{\mathbf{B}}{\mathbf{H}}
Относителна магнитна проницаемост, означена с ''μ<sub>r</sub>'', е отношението на магнитната проницаемост на определена материална среда към магнитната константа μ<sub>0</sub>:
:<math>\mu_{r} = \frac{\mu}{\mu_{0}}
Спрямо относителната магнитна проницаемост може да се дефинира величината [[магнитна възприемчивост]]:
| |||