Кохлеарен имплант: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Точица (беседа | приноси)
→‎Поставяне на импланта: "ушната мида" е по-правилно
Точица (беседа | приноси)
Ред 38:
С кохлеарен имплант звуковото възприятие е различно от това, на което са свикнали нормално чуващите. Тези, които някога са имали слух, а след загубата му ползват имплант, описват човешкия глас като гласа на робот, на компютър, на [[Мики Маус]], на Чип и Дейл. В първите месеци след активацията на импланта пациентите се учат да чуват, като свързват източник със звук и "компютърният" оттенък на звука избледнява, когато мозъкът свикне на новата стимулация. Речевият процесор на импланта се програмира според нуждите и желанията на пациента, а при малките деца според наблюденията на родителите и рехабилитаторите им. Честите настройки на импланта в първите месеци след активацията помагат на пациента да свикне с новия звук и да извлича от него максимална полза.
 
Предречево оглушелите имат нужда от слуховоречева рехабилитация, за да се научат да разбират звука и най-вече човешката реч, която чуват с импланта. Редовни занимания със [[сурдопедагог]] и [[логопед]] помагат на имплантираните деца да проговорят правилно.
 
Докато първите импланти предавали само най-основните звукови стимулации, модерните кохлеарни импланти са чудеса на [[електроника]]та. Най-новите поколения процесори позволяват на огромна част от потребителите си да разбират човешката реч звуково, без нужда от разчитане по устните на говорещия. По този начин глухият човек може да общува в разнообразни ситуации (в шумни помещения, по телефона), да възприема музика, радио и телевизионни програми. Въпреки че не възвръщат нормалния слух, кохлеарните импланти помагат на много глухи хора да чуват като тежкочуващи с лека до средна загуба на слуха.