Мария-Антоанета: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Pages containing cite templates with deprecated parameters; козметични промени |
м без интервал |
||
Ред 139:
Опитът за бягство предизвиква сериозна политическа криза във Франция и нанася силен удар върху престижа на [[монархията]] и на кралското семейство. От страниците на радикалната преса срещу краля и кралицата се сипят откровени заплахи:
{{цитат|''Из цяла Франция, от единия до другия ѝ край, се надига един общ вик срещу тебе, срещу твоята проклета Месалина, срещу целия ти проклет род. Стига вече Капети, ето вика на всички граждани и впрочем, дори и да беше възможно народът да поиска да ти прости всичките ти престъпления, какво доверие би могъл да има сега той в твоите реликви, долен клетвопрестъпнико, който толкова пъти не си спазвал клетвата си? Ние ще те напъхаме в Шарантон<ref>Име на лудница. Виж {{harv|Ташева|1992|217, бележки}}</ref>, а твоята мръсница – в Л'опитал<ref>Болница, ръководена от църквата и известна с извънредно лошите си санитарни условия. Виж {{harv|Ташева|1992|217, бележки}}
Няколко седмици след това кралят е принуден да подпише готовата [[Конституция на Франция (1791)|конституция]], която узаконява монархията и разделението на властите във Франция, но свежда ролята на [[монарх]]а до обикновен арбитър в [[парламент]]арния живот. Въпреки това променливите политически течения до края на [[1791]] г. карат Мария-Антоанета да вижда приближаващия се край на представителната демокрация във Франция. Кралицата се надява, че Конституцията сама ще докаже своята неприложимост и че чрез една военна интервенция във Франция брат ѝ [[Леополд II (Свещена Римска империя)|Леополд II]] ще сложи край на революцията. Кралицата и съпругът ѝ работят активно, за да въвлекат Австрия и Франция във война, като насърчават амбициите на френската буржоазия за стопанска хегемония в [[Европа]].
| |||