Симеон Самоковски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 2 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8
мРедакция без резюме
 
Ред 1:
{{обработка|форматиране, шаблон, неутрализация, правопис}}'''Свети свещеномъченик Симеон (Стефан) Самоковски и Софийски''' Чества се на 21 август. Един от 9-те софийскитесофийски светци. Покровител на [[Самоков]]. Образът му за пръв път е рисуван на стенопис от самоковския зограф [[Никола Образописов]] през 70-те години на 19 в.
 
Светското име на Симеон Самоковски е Симеон Попович. Мястото и датата на раждане са неизвестни. Симеон става Самоковски [[митрополит]] на 28 август 1734 г. В Самоков по това време се служи единствено в малката средновековна [[Бельова църква]], затова поради липса на голям храм в града фактическото седалище на митрополит Симеон е [[Дупница]]. По време на [[Австро-турска война (1737-1739)|Руско-Австро-турската война (1735-1739)]], подкрепян от висши духовници, включително от сръбско-българския [[Печка патриаршия|Ипекски патриарх]] Арсений ІV, в чийто диоцез тогава влиза [[Самоковска епархия]], митрополитът става начинател и предводител на един заговор срещу османската власт, известен като [[Български въстания през XVIII век|Въстание на архиереите в Софийско и Самоковско]]. Център на заверата е [[Лозенски манастир „Свети Спас“|Mанастирa „Св. Спас“]] над софийското село [[Лозен (Област София)|Долни Лозен]], дълбоко в [[Лозенска планина|Лозенската планина]]. Турците узнават за съзъклятието и в края на юли и началото на август 1737 г. по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу, командващ турските войски на австрийския фронт, като превантивна репресивна мярка са избити към 350 [[София|софийски граждани]], свещеници, монаси и хора от околните села. Към 20 юли митрополитският дом е разбит и ограбен, владиката е вързан от турците в [[Дупница]], окован и хвърлен в тъмница, където тежко е измъчван 23 дни. Към 18 август самоковският митрополит, с изстръгната брада и коса, целият в кръв и рани, във вериги, с железни топузи на краката е докаран в София. Затворен е в турските казарми (където по-късно бива хвърлен и Левски), измъчван и насилван да се потурчи в продължение на още три дни. След показана твърдост е съден като главен организатор и водач на заверата срещу султана и по заповед на Али паша е обесен в [[София]] на 21 август 1737 г. зад църквата "[[Света София (София)|Света София]]", където след години е вдигната и бесилката на [[Васил Левски]]. Има много приписки за чудото, станало при обесването му – първо бесилката се счупила, после въжето се скъсало, но го бесили трети път и той издъхнал. Висял три дни на въжето, докато то отново се скъсало. Срахувайки се от преклонението и упованието в още един български герой и софийски светец-мъченик, Али паша забранил Симеон да бъде погребан в София и тялото му без много шум бива пренесено в Самоков.