Никола Андреев (костурски войвода): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ненужен двоен интервал
м ненужни интервали
Ред 13:
[[Файл:Nikola Andreev Alaybey IMARO.JPG|ляво|мини|250п|Четата на Никола Андреев, 1903 г.]]
[[Файл:Cheta IMARO Nikola Andreev and Manol Rozov.JPG|мини|250п|Четата на Никола Андреев (трети на втория ред), [[Марко Иванов]] (отпред клекнал) и [[Манол Розов]] (втори на втория ред)]]
Никола Андреев е роден на 8 април 1879 година в заможно семейство в [[Мокрени (дем Суровичево)|Мокрени]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]].<ref>{{Пелтеков|21}}</ref><ref name="Симеоновъ 9"/> Завършва [[Костурско българско училище|Костурското българско третокласно училище]],<ref name="Симеоновъ 9"/><ref name="Бистрицки 52">{{Бистрицки|52}}</ref> след което поканен от чичо си заминава за Варна.<ref name="Симеоновъ 9"/> Във Варна членува в Македонско-одринското спомагателно дружество „Родопи“ на [[Петко Киряков]], отцепило на 21 ноември 1899 година от дружество „[[Странджа (организация)|Странджа]]“. Андреев е подпредседател на настоятелството заедно с Александър Македонски - секретар, Димитър Янев Деревингов - касиер и Васил Я. Вергов, [[Марко Касабов]] и Мичо Стамчев - членове.<ref>{{cite book | title = В души изгрява ни завета! Опит за история на Варненската тракийска оргнизация| last = Стоева | first = Христина | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1993 | edition = | publisher = Свят'91 | location = Варна | isbn = | doi = | pages = 48 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Дружеството си поставя за цел „да помага на наши братя бедни, изоставени и изпаднали тук във Варна, които са били ратници и ще ратуват за благото на Македония и Одринско“. На 31 януари 1900 година единодушно дружество „Родопи“ се присъединява към [[Варненско македоно-одринско дружество|Варненското македоно-одринско дружество]].<ref>{{cite book | title = В души изгрява ни завета! Опит за история на Варненската тракийска оргнизация| last = Стоева | first = Христина | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1993 | edition = | publisher = Свят'91 | location = Варна | isbn = | doi = | pages = 49 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>
 
Завършва с отличие<ref name="Бистрицки 51"/> пети гимназиален клас във [[Варна]], а после за кратко следва във [[Военно училище|Военното училище]] в [[София]]. Постъпва на служба в [[Осми пехотен приморски полк]].
Ред 24:
След въстанието заминава за България, но в 1904 година се връща в Македония и става лерински войвода, като през 1905 година е заместен от [[Кочо Цонката]].<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://www.promacedonia.org/gph/gph_25.html]</ref> Става кайлярски войвода.
 
След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година се легализира и става учител в Мокрени. Става деец на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]] и е избран за делегат на неговия [[Учредителен конгрес на Съюза на българските конституционни клубове|Учредителен конгрес]] от Емборе.<ref>{{cite book |title= Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско |last=Карайовов |first=Тома |year=1981 |publisher=Български писател |location=София |pages=727 }}</ref>
 
През септември 1910 година след възстановяването на революционната организация отново става нелегален.