|
}}
Професор '''Стефан Бончев Иванов''' (по-известен, като '''Стефан Бончев''') е [[българи|български]] [[геолог]].
<ref>Бончев, Стефан в ''Кратка българска енциклопедия'', том 1, издателство на БАН, София, 1964, стр. 271</ref><ref> {{ Цитат книга |year= 1929 |title=Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам |publisher= Университетска библиотека № 91 |publication-place= София |pages= 238 – 240}}</ref> <ref>{{cite journal |author= Чумаченко, Платон; Николов, Тодор |journal= Списание на Българското геологическо дружество |title=Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31.12.2015). Част І. А-К |volume= 77 |issue= 1 |year=2016 |url= https://www.bgd.bg/REVIEW_BGS/REVIEW_BGD_2016/PDF/09_Kompendium_Review_2016-1.pdf|page=113 – 114}}</ref>
== Биография ==
Роден е в град Габрово на [[16 януари]] (4<sup>-ти</sup> по [[стар стил]]) [[1870]] година. Учи в [[Априловска гимназия]]. Заслуга за развитие на неговите математически способности има преподавателят по дискрептивна геометрия в гимназията дипломираният в [[Германия]] [[Васил Карагьозов]]. Завършва с [[Бакалавърска степен|бакалавърска степен по]] природни науки [[Женевски университет|Женевския университет]] през 1891 година, след което се завръща в България и започва работа като учител в град [[Хасково]]. Изучава хасковския край и написва първата си научна работа. Изработва геоложка карта, която излага на Пловдивския панаир. Благодарение на нея, получава стипендия за специализация по [[тектоника]] в [[Цюрихски университет|Цюрих]]<ref>[http://www.matrikel.uzh.ch/active/static/2904.htm Bontscheff Stefan (Matrikeledition – Universität Zürich)]</ref>, а после и по [[палеонтология]] в [[Мюнхенски университет|Мюнхенския университет]], където защитава [[Докторска степен|докторска дисертация]].<ref> {{cite journal |date= 1896 |title=Das Tertiärbecken von Haskovo (Bulgarien). Von Dr. St. Bontscheff |journal = Jahrbuch der k.k. Geologischen Reichsanstalt Bd. XLVI, 2. Heft |pages= 309 – 384, Mit 4 palaentologischen Tafeln, einer geologischen karte in Maastabe 1:126000, einer Kartenskizze und 9 Profilzeichnungen im Texte. via Online Katalog der Geologischen Bundesanstalt |url= https://opac.geologie.ac.at/ais312/dokumente/JB0462_309_A.pdf | via = Online Katalog der Geologischen Bundesanstalt}}</ref> След завръщането си опитва да стане асистент в София, но не успява и до 1919 г. отново работи като учител. През 1920 г. е избран за професор – ръководител на катедрата по Геология и палеонтология на [[Софийски университет|Софийския университет]], която ръководи до 1940 г. Води курсовете: Обща геология; Исторична геология; Извори и минерални находища; Рудни находища; Геология на България. Професор Стефан Бончев е научен ръководител и на първата защитена [[Докторска степен|докторска дисертация]] в [[Софийски университет Свети Климент Охридски|Софийския университет]] от [[Васил Цанков]] на 27 октомври 1929 година.<ref>[http://books.google.bg/books?id=mQvmtgAACAAJ Геология на Шуменското плоскогорие и близките му околности, дисертация представена на Физико-математическия факултет на университета в София за добиване на титлата доктор по естествените науки от Васил Цанков от Горна Оряховица, ''Списание на Българското геологическо дружество'', год. II, кн. I, София, 1930]</ref>
Изследва Западна [[Стара планина]] и най-вече [[Искърски пролом|Искърския пролом]]. Открива [[Своге]]нския [[антрацит]]ен въглищен басейн. Инициатор е на геологическо проучване на България през [[1930]] г. Започва създаването на геоложка карта на България в М 1:126 000.
Той е сред основателите на [[Българско геологическо дружество]]<ref>[http://www.bgd.bg/ABOUT_&_HISTORY/about_&_history_BG.htm История на Българското геологическо дружество]</ref><ref> {{Cite book |last=Маврудчиев |first=Божидар |year=2005 |title= Страници от календара на българската геология (1828 – 2005) „80 години Българско Геологическо Дружество“ |publisher= Българско геологическо дружество |place= София |page= 35 |url=http://www.geology.bas.bg/docum/Book%20of%20Geology.pdf |accessdate=30 юни 2017 }}</ref>.
Голям принос към родната геология е и преподавателската му дейност, помогнала за израстването на много геолози.
|
