Разлика между версии на „Тънък течен филм“

2 байта изтрити ,  преди 8 месеца
м
без интервал
({{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}})
м (без интервал)
 
Във филмите, в посока нормална на повърхността им, действат още [[повърхностни сили|повърхностните сили]], характеризиращи се с разклинящото налягане <math>\scriptstyle \Pi</math>, дефинирано като разлика в налягането върху повърхността на тънкия филм и налягането в хомогенна течност, от която е изтеглен филма и която се намира в равновесие с него. По дефиниция, положително разклинящо налягане води до отблъскване между двете повърхности на филма, а отрицателно - до привличане. При дадени условия, разклинящото налягане свива или удебелява филма до една равновесна дебелина h*, при която <math>\scriptstyle \Pi</math> = 0. Този филм се нарича неравновесен, и се намира в неустойчиво равновесие.
 
За да се стигне до късане на тънкия филм, трябва да има привличане между двете му повърхности, т.е., <math>\scriptstyle \Pi</math> < 0. Това е необходимо, но не и достатъчно условие за нестабилност. При възникване на деформация в тънкия филм (вследствие на флуктуационните сили или външно въздействие), на тази деформация филма реагира не само с появяващото се разклинящото налгане <math>\scriptstyle \delta\Pi</math>, което се стреми да изтъни филма в областта на деформацията, но и с капилярното налягане <math>\scriptstyle \delta</math>p<sub><math>\scriptstyle \gamma</math></sub>, което се стреми обратно, да върне филма в началното състояние. Знакът на сумата на тези две сили определя дали смущението на филма ще замре (<math>\scriptstyle \delta\Pi</math>+<math>\scriptstyle \delta</math>p<sub>sigma</sub> > 0, устойчив филм), или ще се разрастне (<math>\scriptstyle \delta\Pi</math>+<math>\scriptstyle \delta</math>p<sub>sigma</sub> < 0, неустойчив филм). Тези две критериални неравенства са формулирани от българския физикохимик [[Алексей Шелудко]] и полагат основата на съвременното учение за стабилността на тънките течни филми.
{{мъниче|физикохимия}}