Тънък течен филм: Разлика между версии

За да се стигне до късане на тънкия филм, трябва да има привличане между двете му повърхности, т.е., <math>\scriptstyle \Pi</math> < 0. Това е необходимо, но не и достатъчно условие за нестабилност. При възникване на деформация в тънкия филм (вследствие на флуктуационните сили или външно въздействие), на тази деформация филма реагира не само с появяващото се разклинящото налгане <math>\scriptstyle \delta\Pi</math>, което се стреми да изтъни филма в областта на деформацията, но и с капилярното налягане <math>\scriptstyle \delta</math>p_{<math>\scriptstyle \gamma</math>}, което се стреми обратно, да върне филма в началното състояние. Знакът на сумата на тези две сили определя дали смущението на филма ще замре (<math>\scriptstyle \delta\Pi</math>+<math>\scriptstyle \delta</math>p_sigma > 0, устойчив филм), или ще се разрастне (<math>\scriptstyle \delta\Pi</math>+<math>\scriptstyle \delta</math>p_sigma < 0, неустойчив филм). Тези две критериални неравенства са формулирани от българския физикохимик [[Алексей Шелудко]] и полагат основата на съвременното учение за стабилността на тънките течни филми.