Луций Аней Сенека: Разлика между версии

| име-оригинал = Lucius Annaeus Seneca

| категория = философ

| портрет = Seneca-berlinantikensammlung-1.jpg

| портрет-описание = бюст на Сенека

| идеи =

| текстове =

| повлиян =

| повлиял = }}

Роден е през [[4 г. пр.н.е.]] в Кордуба, [[Римска империя]] (днес [[Кордоба]], [[Испания]]). Произхожда от богат [[Аристокрация|аристократически]] род – баща му е [[ретор]], принадлежащ към съсловието на конниците. За да даде по-добро образование на децата си се преселва в [[Рим]], където учители на младия Сенека са [[Сотион (учител на Сенека)|Сотион]], Атал, които по идеи са близки на стоицизма. Безспорно най-силно е влиянието на баща му.

 

Твърде млад, образованият и блестящ [[оратор]] Сенека бързо добива популярност и по време на управлението на император [[Калигула]] влиза в [[сенат]]а. Една от речите му предизвиква такава завист у императора, че последният заповядва да го ликвидират. Спасява го една от императорските наложници, която убеждава императора, че Сенека е тежко болен и скоро ще умре.

 

 

== Творчество ==

Сенека е автор на философски и други произведения. Голям майстор на формата – блестящ стилист – Сенека въздейства с елегантност на литературните форми и като добър познавач на [[Античността]]. Главното му и най-известно съчинение е „''Нравствени писма до Луцилий''“, съдържащо 124 писма, образец на римския епистоларен жанр. В него са отразени етико-философските идеи на мислителя, преживял немалко от превратностите на своето време. Писмата са адресирани до приятеля му [[Луцилий Младши|Луцилий]], който от [[епикурейство]]то преминава към позициите на стоицизма. На проблемите на етиката са посветени още „''За гнева''“, „''За милосърдието''“, „''За щастливия живот''“, „''За благодеянията''“, „''За снизхождението''“ и др. Автор е на натурфилософското произведение „''Естествено-научни въпроси''“, където продължава богатата традиция на стоиците по въпросите за природата.

 

Основното понятие в [[етика]]та на Сенека е понятието ''[[добродетел]]'', схващано като обща цел на всички индивиди, независимо от техния произход или съсловна принадлежност. Върху осъществяването на добродетелния живот не играят такива фактори като слава, обществено положение и други подобни. Решаващото условие за създаването на моралния човек е [[разум]]ът, който трябва да господства над чувствата, страстите, нагоните и навиците. [[Рационализъм|Рационализмът]] на Сенека е отрицание на [[Хедонизъм|хедонизма]], цинизма и грубо материалистичната и вулгарна представа за живота.

 

 

Племенник на Сенека е известният римски епически поет [[Лукан]].

 

== Източници ==

 

== Библиография ==

 

* Радев Р., ''Велики философи'', София, 1990, с.82 – 89.

 

{{СОРТКАТ:Сенека, Луций Аней}}

[[Категория:Древноримски философи]]

[[Категория:Имперски римски консули]]

[[Категория:Вегетарианци]]