Сретение Господне (Солун): Разлика между версии

| име-оригинал = Υπαπαντής

Царските двери с изображение на Благовещение са от XVI век, дело на майстор от [[Критска художествена школа|Критската школа]].<ref name="Thessaloniki 4 all"/> Иконата на „Сретение Господне“ от 1888 г. е дело на [[Галатищка художествена школа|галатищкия майстор]] [[Георгиос Атанасиу]].<ref name="Δρακοπούλου 220">{{cite book |title= Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις)|last= Δρακοπούλου|first=Ευγενία |year=2010 |publisher= Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών |location=Αθήνα |isbn= 978-960-7916-94-5 |pages= 220 |url= https://www.scribd.com/doc/314573545/%CE%88%CE%BB%CE%BB%CE%B7%CE%BD%CE%B5%CF%82-%CE%96%CF%89%CE%B3%CF%81%CE%AC%CF%86%CE%BF%CE%B9-%CE%9C%CE%B5%CF%84%CE%AC-%CE%A4%CE%B7%CE%BD-%CE%86%CE%BB%CF%89%CF%83%CE%B7-3 |lang-hide= 1|lang= el}}</ref> В 1843 - 1844 година в храма работят представители на [[Кулакийска художествена школа|Кулакийската художествена школа]]. [[Димитриос Ламбу]] изписва Михаил Солунски (1843), изобразен с архаични дрехи, и Свети Йоан Предтеча (1844).<ref>{{cite book |title= Μια „Συντεχνία“ αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά |last= Ευγενίδου |first=Δέσποινα |year=1982 |publisher= Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204 |location= Θεσσαλονίκη |pages=180 |url= http://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_22/ekd_pemk_22_Evgenidou.pdf|accessdate=10 юни 2014 |lang-hide=1 |lang=el }}</ref><ref name="Ευγενίδου 184">{{cite book |title= Μια "Συντεχνία" αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά |last= Ευγενίδου |first=Δέσποινα |year=1982 |publisher= Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204 |location= Θεσσαλονίκη |pages=184 |url= http://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_22/ekd_pemk_22_Evgenidou.pdf|accessdate=10 юни 2014 |lang-hide=1 |lang=el }}</ref> Няколко икони от 1844 г. са на [[Константинос Ламбу]], като характерна е иконата му на Христос Вседържител, чието лице е в традицията на Кулакийската школа, но гънките на дрехите са в атонската традиция.<ref>{{cite book |title= Μια „Συντεχνία“ αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά |last= Ευγενίδου |first=Δέσποινα |year=1982 |publisher= Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204 |location= Θεσσαλονίκη |pages=180-181 |url= http://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_22/ekd_pemk_22_Evgenidou.pdf|accessdate=10 юни 2014 |lang-hide=1 |lang=el }}</ref> По-късно, през 90-те години на XIX век, в храма работи друг кулакиец - [[Митакос Хадзистаматис]].<ref>{{cite book |title= Μια „Συντεχνία“ αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά |last= Ευγενίδου |first=Δέσποινα |year=1982 |publisher= Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204 |location= Θεσσαλονίκη |pages=182 |url= http://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_22/ekd_pemk_22_Evgenidou.pdf|accessdate=10 юни 2014 |lang-hide=1 |lang=el }}</ref>