Обикновен сминдух: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция
м без закоментиран и скрит текст
Ред 8:
В съвременния книжовен български език е прието с „чимен“ да се назовават само семената на сминдуха или подправката получена от тяхното смилане на прах.
 
В различните български говори е наричан също: „сминдох“, „сминдол“, „сминдул“, „сминдулче“, „дулче“, „дулчец“, „дилчец“, „тилчец“ (заето от [[гръцки език|гръцки]] <!--на старогр. τῆλις http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0057%3Aentry%3Dth%3Dlis1 -->), „чилчец“, „чилмен“, „чимной“, „чимпой“, „пой“, „крива мерудия“, „рогата чубрица“, „чирска мерудия“. В [[Преходни говори|преходните говори]] е наричан „грчка трава“ и „грчко сено“. 'Гръцко сено' е значението на латинското название „foenum graecum“
 
== Описание ==