Аврора (бронепалубен крайцер, 1900): Разлика между версии

Той е последният от крайцерите [[Бронепалубни крайцери тип „Диана“|тип „Диана“]]. Името си носи в чест на ветроходната [[фрегата]] [[Аврора (фрегата)|„Аврора“]], прославила се при отбраната на [[Петропавловск Камчатски|Петропавловск-КамчатскийКамчатски]] в [[Кримската война]]{{sfn|Поленов|Крейсер Аврора|35|2}}.

По време на [[Руско-японска война|Руско-японската война]] участва в похода на [[Втора Тихоокеанска ескадра]], който завършва с [[Битка при Цушима|Цушимското сражение]]. Крайцерът взема участие в [[Първата световна война]]. Халосният изстрел на „Аврора“ става сигнал за щурма на [[Зимен дворец|Зимния дворец]], а крайцерът става един от символите на [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]]. През септември 2014 година е изпратен в [[Кронщад|Кронщат]] за ремонтни работи, след които през 2016 година, отново да се завърне обратнозавръща на вечната си стоянка на [[Петроградска набережная|Петроградската набережна]]. „Аврора“ е обект на културното наследство на [[Русия|Руската Федерацияфедерация]]<ref name="ОКС">{{cite web|url=http://resursy.mkrf.ru/objekty_kult_naslediya/katalog/catalog_mon.php?id_pam=7810388000|title=Памятник 7810388000|publisher=Объекты культурного наследия РФ|accessdate=2011.06.05|archiveurl=http://www.webcitation.org/65BBzIPUG|archivedate=3 февруари 2012}} {{Webarchive|url=https://www.webcitation.org/65BBzIPUG?url=http://resursy.mkrf.ru/objekty_kult_naslediya/katalog/catalog_mon.php?id_pam=7810388000 |date=2012-02-03 }}</ref>.

За изпълнител на поръчката е избран Балтийският завод, специалистите на който в течение на месец предлагат за разглеждане на Морския технически комитет (МТК) вариант за крайцери с различна водоизместимост. Като основа за бъдещата разработка е избран по инициатива на Ксаверий Ксавериевич Ратник{{sfn|Поленов|Крейсер Аврора|24|2}} проект за крайцер с водоизместимост от 6000 [[тон]]а, прототип за който става най-новият по онова време английски крайцер „[[Талбот (бронепалубен крайцер)|Талбот]]“. До ноември 1896 г. тече съгласуването на [[Тактико-технически характеристики|тактико-техническите характеристики]] на бъдещите кораби, а още преди това (в началото на юни) е решено да се построи серия – вече не от два, както е първоначалната идея, а от три крайцера<ref name="Поленов32"/>. Третият крайцер (бъдещата „Аврора“) е предписано да се заложи от Новото Адмиралтейство. Работите по строителството на [[Палада (бронепалубен крайцер, 1899)|„Палада“]] и [[Диана (бронепалубен крайцер, 1899)|„Диана“]] се осъществяват фактически едновременно,; „Аврора“ напротив – изостава от графика в протежениепродължение на целия строеж и може да се смята за допълнително построен кораб на проекта{{sfn|Скворцов|Крейсеры|12|2}}.

Непосредствените работи по формиране на корпуса на кораба започват в Новото Адмиралтейство през септември – октомври 1896 г.{{sfn|Скворцов|Крейсеры|7|2}} под ръководството на назначения за строител на крайцера корабен инженер младши корабостроител Е. Р. де Грофе<ref name="Поленов32" />. Към този момент ги няма необходимите материали за строеж ([[стомана]]), тъй като Адмиралтейският Ижорски завод е претоварен от поръчки, които не успява да изпълни, в частност производството на клетъчна (швалерна) стомана за [[Корпус на кораб#Набор на палубата|бимсовете]] [[палуба#видове|батарейната]] и [[бронирана палуба|бронираната палуби]] и крепленията за напречните прегради. Освен това администрацията на завода моли В. П. Верховски за удължаване на сроковете{{sfn|Новиков,Сергеев|Богини Российского флота|13|2}}. В резултат част от поръчката, по разпореждане на началника на ГУКиС, е прехвърлена към Александровския чугунолеярен завод. Във връзка със задръжката на началния етап от строежа се прави само подготовката на [[Плас|строителния плас]] и набор на [[стапел]]-блоковете в [[елинг]]а. На 30 октомври 1896 г., с пристигането на първата партида корабостроителна стомана, е започнат [[Корпус на кораб#Набор на корпуса|наборанаборът]] на [[кил (корабоплаване)|вертикалния кил]].

На 12 април 1897 г. император Николай II заповядва строящият се крайцер да се именува „Аврора“ в чест на [[Аврора|богинятаримската богиня на зората]] на римляните. Това име е избрано от императора отсред общо единадесет предложени вариантаварианти за име{{sfn|Поленов|Крейсер Аврора|34|2}}.

Официалното залагане на крайцерите от типа „Диана“ е проведено на 4 юни 1897 г. Първа в 10:30 е тържествената церемония на „Аврора“ – в присътствиеприсътствието на [[генерал-адмирал]] Алексей Александрович е закрепена сребърната табелка между 60-и и 61-ви [[шпангоут]] и е издигнат на специално поставени [[флагщок]]ове [[Военноморски флаг|флагът]] и [[гюйс]]ът на бъдещия крайцер{{sfn|Новиков,Сергеев|Богини Российского флота|15|2}}.

Най-важен е въпросът, възникнал още в началото на постройката и повлиял на нейните срокове – поръчката на [[Парна машина|машините]] за крайцера. Едва на 20 юли 1897 г. е подписан договорадоговорът с Франко-руския завод за производството на машините, котлите и останалите механизми, описани в спецификацията. Такова забавяне в постигането на договореност е обусловено от нежеланието на ръководството на даденото предприятие да предостави чертежите на Балтийския завод, който управляващият Морското министерство на Руската империя Павел Петрович Тиртов желае за изпълнител на производството{{sfn|Поленов|Крейсер Аврора|38|2}}. След договаряне на два процента отстъпка от цената на поръчаните за „Диана“ и „Палада“ комплекти от механизмите, ръководството на Франко-руския завод успява да подпише договора за производството и на третия комплект{{sfn|Новиков,Сергеев|Богини Российского флота|14|2}}. Стойността на всички работи съгласно договора е 2,275 млн. рубли. Наблюдаващ производството на механизмите сега е старши инженер-механикмеханикът А. А. Перов. За времето на строежа до ходовите изпитания, т.е. почти 8 години, в непосредственото ръководство на строежа на крайцера, от септември 1896 г., са заети четирима души – офицери от Корпуса на корабните инженери (ККИ): Е. Р. де Грофе, К. М. Токаревски, Н. И. Пущин и А. А. Баженов<ref name="ПолЦус">{{cite

В същото време стапелният период от строителството на „Аврора“ продължава; посетилият Новото Адмиралтейство на 22 октомври 1897 г. П. П. Тиртов вижда [[нос (корабоплаване)|форщевена]] на крайцера вече монтиран на стапела. След като се запознава с работите, управляващият Морското министерство издава разпореждане да не се прави ''никакъв компромис при строежа, спрямо строежа на крайцерите „Диана“ и „Палада“''. Към средата на 1898 г. степента на готовност на корпуса на „Аврора“ достига 28%, а степента на готовност на машините е малко под 60%<ref name="Поленов45">Поленов Л. Л. Крейсер „Аврора“ 45 с.</ref>. Наблюдаващ производството на паросиловата установка става назначеният на крайцера за [[старши помощник на командира на кораба|старши офицер]] инженер-механик Н. А. Петров<ref name="Поленов45" />. Постепенно на кораба, както и на неговите близнаци (систершипс, от {{lang|en|sister ships}} – еднотипни кораби}}), започва назначаването на офицерите и корабните специалисти. По тяхно предложение е изменено торпедното въоръжение на корабите от серията, състоящи се сега от три 381-милиметрови [[торпеден апарат|торпедни (минни) апарата]]: един надводен подвижен, разположен във форщевена на кораба, и два подводни [[траверса|траверсни]] щитови, поставени на носова платформа. Съответният договор е сключен с Петербургския металически завод на 18 юни 1898 г. Към пролетта на 1900 г. готовността на „Аврора“ по корпус съставлява вече 78%{{sfn|Поленов|Крейсер Аврора|50|2}}. На кораба по това време вече се монтират различните системи и устройства.

В 11:15 на 24 май 1900 г., в присъствиеприсъствието на императора Николай II и императриците [[Мария Фьодоровна (Дагмар Датска)|Мария]] и [[Александра Фьодоровна (Алиса)|Александра]], наблюдаващи церемонията от Императорския павилион, се състои тържественото спускане на „Аврора“ на вода. Под залпове на артилерийски салют от стоящи в [[Нева]] кораби крайцерът благополучно е спуснат на вода, „без пречупване и теч“, както докладва впоследствие К. М. Токаревски. „С излизането на кораба от [[елинг]]а, на него са издигнати флаговете, а на [[гротмачта]]та [[щандарта на Негово Величество]]“<ref>{{cite

Едновременно с началото на работите по установка на машините на кораба започва монтажамонтажът на паропровода, спомагателните механизми и общокорабните системи. Към август на крайцера се появяват трите комина, а на 30 октомври 1900 г. за първи път вдигат пара в машините. Проведена на 12 ноември 1900 г. проба на машините показва, че всички те работят изправно{{sfn|Поленов|Крейсер Аврора|52|2}}. На 2 ноември се състоят изпитанията на швартовите, завършили с подписване на акт № 559, в който се говори, че „комисията не намира препятствия за преход на крайцера до КронщадКронщат на свой ход“<ref>ЦГАВМФ, ф. 421, оп. 3. д. 309, л. 467. ''Цит. по:'' Поленов Л. Л. Крейсер „Аврора“. стр. 52</ref>. Въпреки това много от работите на крайцера остават незавършени, а някои (установката на [[румпел]]ното устройство, парната рулева машина и електрическото устройство за управление на руля) – даже не са започнати.

В началото на 1902 г. на „Аврора“ са поставени [[Котва на Хол|котви система Хол]], което прави крайцера първият кораб на флота собствена постройка, който има новия вид котви. Към май съдасъдът е напълно завършен; На 28 юли „Аврора“ излиза за своето първо плаване, насочвайки се към [[Кронщад]]. На борда се намира новият командир на крайцера – [[полковник|капитан 1-ви ранг]] И. В. Сухотин, заводски специалисти и половината екипаж. По време на прехода на крайцера за кратко излиза от строй рулевото управление и вследствие на това кораба се докосва до брега, леко повреждайки десния винт<ref name="Новиков23" />. В 13 часа и 30 минути „Аврора“ пристига в [[Кроншат]]. Последващите десет дни минават в подготовка на кораба за [[корабни изпитания|изпитанията]].

На 10 октомври се състоят официалните изпитания на механизмите за предаване на [[хазна]]та. „Аврора“ под флага на председателя на приемната комисия [[контраадмирал]] К. П. Никонов показва на [[Мерна миля|мерната линия]] скорост от 19,66 [[възел (скорост)|възела]], но изпитанията са прекратени поради наличие на шум в лагер на цилиндъра ниско налягане на дясната парна машина{{sfn|Новиков,Сергеев|Богини Российского флота|23|2}}. Освен това по време на движението на крайцера са констатираниустановени редица други малки дефекти<ref name="Поленов85">Поленов Л. Л. Крейсер „Аврора“ – 85 с.</ref>. Оценявайки състоянието на машините като неудовлетворително, комисията дава на завода две седмици за отстраняване на констатиранитеустановените проблеми.

Следващият опит на кораба на мерната миля е на 25 октомври и този път пробите преминават достатъчно удачно. Проверката на артилерийската част показва добри резултати, малък проблем е счупването на 16 [[илюминатор]]ни стъкла в рамките им на ходовата и щурманската рубки, камбуза и други помещения<ref name="Поленов85" />. След това на 29 октомври крайцерът започва официалните изпитания на котлите и машините, показвайки на двата пробега скорост 19,28 възела при мощност 13 007 к.с. Но „Аврора“ отново не издържа на договорения шестчасов режим на пълен ход: към 4 час и 50 минути, изпитанията са прекратени поради нагряване на [[ексцентрик (техника)|ексцентрика]] на цилиндъра средно налягане на дясната машина<ref name="Поленов85" />. След два дена „Аврора“, без да е приет, е изваден от кампанията, а екипажът е преведенприведен в бреговите казарми. Управлението на Франко-руските заводи скоро успява да издейства удължаване на изпитанията и крайцерът за седмица отново влиза в строй. На 9 ноември е поредната проба на машините, в хода на която механизмите издържат шестчасовите изпитания, но командирът на крайцера (който е и председател на комисията вместо болния К. П. Никонов) и старшият механик отказват да приемат машините поради несъответствие с реалните условия на експлоатация на кораба. Конкретно за времето на това плаване триещите се детайли на машините непрекъснато са поливани с висококачествено масло и вода, използвани са първокачествени въглища, а машинната прислуга по численост двойно надминава предписаната по щат<ref name="Поленов85" />{{sfn|Новиков,Сергеев|Богини Российского флота|24|2}}. Краят на кампанията дава на Морския технически комитет време за разглеждане на делото и на 26 март 1903 г. е постановено машините и котлите да не се приемат, а изпитанията да се отложат за лятото.

На 14 юни са окончателните изпитания на крайцера в присъствие на комисия под председателството на контраадмирал К. П. Никонов. В 12:35 ч. „Аврора“ вдига котва, а към два14 часач. ходаходът е постепенно доведен до пълния. След успешно издържания шестчасов пробег (машините работят удовлетворително), корабът в 21:20 ч. пристига на Големия КронщадскиКронщатски рейд{{sfn|Поленов|Крейсер Аврора|90|2}}. В течение на няколко дни крайцерът извършва четири пробега, по време на които общата мощност на трите парни машини съставя 11 971,5 [[конска сила|инд. к.с.]], а средната скорост – 18,97 възела (максимална – 19,2 възела)<ref name="Новиков25">Новиков В., Сергеев А. Богини Российского флота. „Аврора“, „Диана“, „Паллада“ – 25 с.</ref>. Така както и еднотипните кораби, „Аврора“ не успява да достигне контрактната скорост<ref name="Новиков25" />. Контролното отваряне на механизмите показва, че всички неизправности са лесно отстраними, поради това комисията „предлага те [главните машини, спомагателните механизми и парните котли] да бъдат приети“<ref>ЦГАВМФ, ф. 427, оп. 1, д. 828, л. 6. ''Цит. по:'' Поленов Л. Л. Крейсер „Аврора“. стр. 90</ref>.

Датата 16 юни 1903 г. е денят на влизането на „Аврора“ в състава на Руския императорски флот{{sfn|Крейсер „Аврора“. Памятник истории отечественного кораблестроения.|1987|с = 78}}. На изпитанията са изяснени някои особености на новия крайцер: в частност става очевидноочевидна сложността да се управлява корабакорабът при плаване в теснини, поради разположението на гребните валове на бордовите машини.

Към началото на юли на „Аврора“ започва монтажът на отдавна очакваната от Англия хладилна установка. На 10 юли крайцерът има контролно плаване, проба на [[Торпеден апарат|торпедните апарати]]<ref name="Новиков25" />. Благодарение на активното участие в ръководството на работите на главния командир на КронщадскотоКронщатското пристанище [[вицеадмирал]] [[Степан Макаров]], при енергичната подкрепа на и.д. началник на [[Главен морски щаб|Главния морски щаб]] контраадмирал [[Зиновий Рожественски]], е избегнато допълнителното забавяне в подготовката на крайцера; всички задачи, освен задействането на хладилната машина, са завършени към началото на септември{{sfn|Поленов|Крейсер Аврора|92|2}}.

На 10 септември е получена директива на Главния морски щаб, съгласно която следва „преди отплаването за [[Тихия океан]] съдовете нова постройка да бъдат с проверени механизми на продължителен пробег на среден ход в присъствие на комисия под председателството на Командващия отделния отряд съдове, определени за изпитанията, с представител на Техническия комитет и при участие на заводски техници“<ref name="Пробег">ЦГАВМФ, ф. 726, оп. 1, д. 15, л. 98. ''Цит. по:'' Поленов Л. Л. Крейсер „Аврора“. стр. 93</ref>. Като изпитание за „Аврора“ е избран непрекъснат пробег от КронщадКронщат до северния край на остров Борнхолм и обратно със скорост 14 възела<ref name="Пробег" />. От 13 до 18 септември „Аврора“ е на това плаване, изминавайки 1158 мили със средна скорост 273,8 мили на ден. Всички механизми на новия кораб работят изправно<ref name="Поленов93">Поленов Л. Л. Крейсер „Аврора“ 93 с.</ref>.

На 25 септември 1903 г. получава от Главния морски щаб подробни инструкции за предстоящото плаване, И. В. Сухотин в 12:20 дава заповед за вдигане на котва. Скоро преглед на офицерите и екипажа на крайцера (на борда на кораба сега има 570 души: 20 офицера, 6 кондуктора и 543 матроса и подофицери) прави управляващият Морското министерство вицеадмирал Ф. К. Авелан. Отплавайки от Големия КронщадскиКронщатски рейд, „Аврора“ се насочва към остров Портланд. Освен щатния на кораба има и материали за ремонт на броненосеца „Ослябя“{{sfn|Новиков,Сергеев|Богини Российского флота|54|2}}.

В Балтийско море крайцерът попада в силенсил1ен щорм, от който за кратко се скрива в зоната на [[Датски проливи|Датските проливи]]. Силното вълнение показва множество пропуски в изработката на корпуса: така например откъснат и отнесен е левият капак на канатния [[клюз]], оръдейните портове и илюминаторите пропускат вода, при люлеенето вода се появява на жилищната палуба и т.н. Всичко това намира своето място в написания впоследствие рапорт на командира на крайцера до управляващия Морското министерство<ref>ЦГАВМФ, ф. 726, оп. 1, д. 15, л. 123 – 124. ''Цит. по:'' Поленов Л. Л. Крейсер „Аврора“. стр. 97</ref>. Времето се подобрява едва при влизането на крайцера в [[Ла Манш]]; На 1 октомври в 23:50, 2 часа 30 минути след срока по график, „Аврора“ пристига в Портленд<ref name="Поленов96" />. След шест дни там и малък ремонт, необходим за продължаване на плаването, на 8 октомври „Аврора“ отплава за [[Алжир]]. Силен вятър с големи вълни в [[Бискайски залив|Бискайския залив]] се сменят с относително спокойно и тихо време в Средиземно море{{sfn|Поленов|Крейсер Аврора|98|2}}. На 12 октомври обаче започват повреди в машината: запалва се [[Лагер (механизъм)|лагер]], поради което ходът е намален до малък. На 14 октомври крайцерът пристига в Алжир, попълва запасите си и се приготвя за плаването нататък. По време на пътя към [[Специя]] машината отново се поврежда: с всеки преход се усилва чукането в лагерите и [[клапан|разпределителната система]]. В края на октомври „Аврора“ се присъединява към отряда в Специя, където на кораба веднага пристига контраадмирал Вирениус. След оглед на кораба и приемане на доклада за степента на готовност за последващо плаване, той дава двуседмичен срок за отстраняване на неизправностите{{sfn|Новиков,Сергеев|Богини Российского флота|55|2}}. За тези четиринадесет дни екипажът и техници от брега извършват обширни работи по привеждането на машините в ред.

Почти веднага след завръщането си в Балтийско море „Аврора“ е включена в състава на формиращата се [[Втора Тихоокеанска ескадра]]{{sfn|Поленов|Крейсер Аврора|102|2}}, като следва да се отбележи, че е един от малкото кораби в това съединение, който е пробван в дълго плаване{{sfn|Поход Второй Тихоокеанской эскадры на Дальний Восток|1917|с = 8}}. На 8 април крайцерът е поставен в сух док за оглед на корпуса и малък ремонт, а след два месеца, със започването на [[Морска навигация|навигацията]], „Аврора“ преминава в КронщадКронщат. В този период крайцерът получава нов кожух на десния гребен вал, тъй като старият е загубен през плаването.

В КронщадКронщат майсторите на Обуховския стоманолеярен завод ремонтират и усъвършенстват артилерията на крайцера: от опита на бойните действия, на кораба са монтирани броневи щитове с дебелина един дюйм за защита на арт-установките на [[Корабелна артилерия|главния калибър]]. Без щитове остава само втората носова двойка оръдия{{sfn|Новиков,Сергеев|Богини Российского флота|73|2}}. Всички 152- и 75-милиметрови оръдия на крайцера получават [[Оптичен мерник|оптични мерници]]; на носовия [[мостик]] се появяват две [[Картечница|Картечницата на Максим|картечници система „Максим“]]. Промени има и средствата за връзка: поставена е радиостанция на немската фирма „[[Telefunken]]“, а за далечна сигнализация крайцерът получава втори комплект фенери Табулевич за поставяне на специален [[гафел]] на [[гротмачта]]та и два комплекта фенери за цифрова сигнализация (един – на десния [[Нок (морски термин)|нок]] на [[фокмачта]]та, втория – на левия нок на гротмачтата){{sfn|Поленов|Крейсер Аврора|103|2}}. Подобрена е вентилацията, която е оценена като слаба по време на похода{{sfn|Новиков,Сергеев|Богини Российского флота|74|2}}. След докуване крайцерът е пребоядисан в бойните цветове на Втора Тихоокеанска ескадра – черни бордове и светло-жълти комини.

През август 1944 г. изпълнителният комитет на [[Ленсъвет|Ленинградския градски съвет на депутатите на трудещите се]] приема постановление, според което „Аврора“ следва да се отведе на Петроградска набережная като музей паметник на историята на флота и учебен [[блокшив]] на [[Нахимовско военноморско училище (Санкт Петербург)|Ленинградското Нахимовско военноморско училище]]{{sfn|Новиков,Сергеев|Богини Российского флота|119|2}}. На 20 юли корабът е изваден от специалистите на [[Експедиция за подводни работи със специално предназначение|ЕПРОН]]<ref name="Бележки 1">Съкращението е от името на руски език</ref> и с екипаж от 13 души под командването на капитана 3-ти ранг П. А. Доронин е преведен в Ленинград. Зимата преминава в почистване на кораба от боклуци, а на 3 май 1945 г. неочаквано е открит бързо увеличаващ се крен. Неизправност в [[Кингстон (морски термин)|кингстона]] на левия борд при средното котелно отделение води до потопяване на машинното отделение; „Аврора“ отново е поставен да легне на грунта. След 20 дни отново изваденият кораб на буксир е преведен в КронщадтскияКронщатския док, където остава от 14 юли до 6 септември{{sfn|Поленов|Крейсер Аврора|220|2}}.

На 17 ноември 1948 г. „Аврора“ е преместен на окончателната му стоянка на [[Голяма Невка]]. Тук корабът приема на борда си възпитаниците на завършващата рота на Ленинградското Нахимовско военноморско училище{{sfn|Поленов|Крейсер Аврора|226|2}}. СъзданденияСъздаденият на крайцера музей в 1956 г. е разширен и направен филиал на [[Централен военноморски музей|Централния военноморски музей]]. През 1960 г., след кратковременен доков ремонт, с постановление на [[Съвет на Министрите на СССР|Съвета на Министрите на СССР]] „Аврора“ е включен в числото на паметниците, охранявани от държавата<ref name="Поленов227">Поленов Л. Л. Крейсер „Аврора“ 227 с.</ref>. Към този момент крайцерът вече не е база на Ленинградското Нахимовско военноморско училище<ref name="Поленов227" />.

Съществено разширената спрямо 1950-те години експозиция на корабния музей заема пространството от 10-ия до 68-ия шпангоут. В експозицията има над 500 уникални експоната, сред които документални фотографии, корабни предмети и документи, представляващи културна и историческа ценостценност<ref>{{cite web|url=http://www.cityspb.ru/guide-32607/0/|title=Крейсер „Аврора“ – символ эпохи|publisher=cityspb.ru|accessdate=12 юни 2011|archiveurl=http://www.webcitation.org/619DXVO5z|archivedate=23 август 2011}}</ref>. Експозицията на музея е разположена в шест помещения. Открити за посещения са бойната рубка, машинното и котелното отделения на кораба<ref>{{cite web|url=http://www.navalmuseum.ru/branch.php|title=Филиал ЦВММ|publisher=navalmuseum.ru|accessdate=12 юни 2011|archiveurl=http://www.webcitation.org/619DZTpDl|archivedate=23 август 2011}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110923223253/http://navalmuseum.ru/branch.php |date=2011-09-23 }}</ref>.

Подводната част на крайцера не е утилизирана и къмпо информациясведения от 2011 г. се намира потопена до населения пункт [[Ручеи (Кингисепски район)|Ручеи]] [[Кингисепски район|(Кингисепски район)]]<ref name="Новиков125">Новиков В., Сергеев А. Богини Российского флота. „Аврора“, „Диана“, „Паллада“ – 125 с.</ref><ref>{{cite web|url=http://www.rg.ru/2007/11/02/avrora.html|title=Куда уплыла „Аврора“|publisher=rg.ru|accessdate=12 юни 2011}}</ref>. Стърчащите от водата части на скелета през 1980-те години са окрадени за строителни материали от жителите на близкото селище<ref>{{cite web

В нощта на 6 юни 2009 г. по време на Петербургския международен икономически форум на борда на крайцера вечеринката на списанието „Русский пионер“, предизвиква широк отзвук в обществото. Водещи са: журналистката Тина Канделаки и Андрей Иванович Колесников (редактор на списанието „Русский Пионер“)<ref>[http://video.i.ua/user/2989/152/112723/ Видео]</ref>. Забавлява гостите със своите песни Сергей Шнуров (група „Рубль“) забавлява гостите със своите песни. Сред тях е упълномощеният представител на президента на РФ в Северозападния федерален окръг Илия Иосифович Клебанов, министърът на икономическото развитие Елвира Сахипзадовна Набиулина, губернаторът на Санкт Петербург [[Валентина Матвиенко|Валентина И. Матвиенко]]<ref>{{cite web|url=http://www.newsru.com/russia/10jun2009/avroraparty.html|title=Вечеринка на „Авроре“ ополчила общественность против чиновников|publisher=newsru.com|accessdate=12 юни 2011|archiveurl=http://www.webcitation.org/619DgDTU9|archivedate=23 август 2011}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.fontanka.ru/2009/06/06/046/|title=Олигархи ныряли в Неву с крейсера „Аврора“|publisher=fontanka.ru|accessdate=12 юни 2011|archiveurl=http://www.webcitation.org/619Di5xrp|archivedate=23 август 2011}}</ref><ref>{{cite web|url=http://rutube.ru/tracks/2000631.html|title=Видео. Годовщина „Русского пионера“ на „Авроре“|publisher=rutube.ru|accessdate=12 юни 2011|archiveurl=http://www.webcitation.org/619DjJXxw|archivedate=23 август 2011}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100619032553/http://rutube.ru/tracks/2000631.html |date=2010-06-19 }}</ref><ref>[http://novayagazeta.spb.ru/articles/5083/ Новая газета]</ref>. След възникналия скандал, корабът е затворен за подобни празненства, единствените изключения са провежданите на борда благотворителни концерти<ref>{{cite|автор=Ермаков А.|заглавие=На „Авроре“ снова устроили концерт|url=http://spb.kp.ru/online/news/905354/|издание=Комсомольская правда|тип=газета|год=2.6.2011}}</ref>. Никой от организаторите и гостите на „вечеринката на Аврора“ не е привлечен към отговорност. От ноември 2006 до 17 юли 2009 г. командир на Червенознаменната Ленинградска военноморска база на Балтийския флот е Анатолий Липинский.

На 1 декември 2010 г. крайцерът „Аврора“ със заповед на министъра на отбраната на РФ е изваден от състава на ВМФ и предаден в баланса на Централния военноморски музей. Военният екипаж на крайцера е реформиран с щат от трима военнослужещи и 28 души граждански персонал; статутът на кораба остава предишнияпредишният<ref>{{cite web|url=http://www.fontanka.ru/2010/12/22/063/|title=Главнокомандующий ВМФ: „Аврора“ сохранит статус военного корабля|publisher=fontanka.ru|accessdate=12 юни 2011|archiveurl=http://www.webcitation.org/619Dmo97P|archivedate=23 август 2011}}</ref>.