Съпротива (политика): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8
м без закоментиран и скрит текст; козметични промени
 
Ред 25:
''→ основна статия: [[право на съпротива]]''
 
Правото на съпротива съгласно чл. 20 ал. 4 от [[Конституция на Федерална република Германия|Конституцията на Федерална република Германия]] гарантира на всеки германски гражданин правото да оказва съпротива срещу всекиго, който обезсилва закрепеното в Конституцията [[свободен демократичен основен ред]]. В този принцип е въплатена цялата проблематика на правомерността на съпротивата: докато съществува свободен демократичен основен ред, няма правна основа, спрямо която да бъде приложено правото на съпротива; но ако свободният демократичен основен ред бъде суспендиран, право (по смисъла на закона) на съпротива повече няма да има. <!-- Sic! -->
 
=== Съпротива като понятие от ежедневието ===
# Широко понятие: Съпротива е нападението срещу отношенията на власт и господство, т.е. тя е насочена преди всичко срещу държавата, срещу правителства, срещу всяка форма на авторитет. Тази дефиниция включва всяка форма на анти-действия срещу държавата и началството, от укриването на данъци до тероризма.
# Общо понятие: „Където неправдата стане право, съпротивата става дълг“ <ref>Wo Unrecht zu Recht wird, wird Widerstand zur Pflicht.</ref> Тази [[парола]], първоначално цитат на Бертолт Брехт, става популярна в началото на 1970-те години в движението против АЕЦ срещу планираната ядрена електроцентрала във [[Вюл на Кайзерщул]]. Изречението е толкова общо важимо, че освен социалните движения го използват и [[Националдемократическата партия на Германия]], в сферата на рекламата и [[Съюз на данъкоплатците (Германия)|Съюзът на данъкоплатците в Германия]] и по този начин довеждат понятието за съпротива до абсурд.
# Индивидуално понятие: Съпротивата е възражението на немощния срещу мощния, с утопия за справедливо общество, към каквото трябва да бъдат съизмерими и собствените му действия. При тази дефиниция индивидуалните утопии за справедливо общество и моралът на Всеки се противопоставят на общото схващане за понятието. <!-- Individueller Begriff: Widerstand ist das Aufbegehren der Un-Mächtigen gegen die Mächtigen, mit einer Utopie für eine gerechte Gesellschaft, an der sich auch die eigenen Handlungen messen lassen müssen. In dieser Definition stehen die individuellen Utopien von gerechter Gesellschaft und die Moral eines Jeden einer allgemeinen Fassung des Begriffs entgegen. -->
 
=== Съпротива като културно-теоретично понятие ===
Ред 37:
== Във философския дискурс ==
=== Мишел Фуко: Съпротивата като нападение срещу отношенията на власт ===
[[Мишел Фуко]] дефинира съпротивата като нападение срещу отношенията на власт и господство, които се движат и утвърждават в същите тези отношения. Оттук той стига до извода, че съпротивата взаимно се обуславя с властта като неин антипод. Отношенията на власт могат да съществуват само при разнообразие на точки на съпротива, те са налични в мрежата на власт както като противници, така и като опорни точки, като пробойни за нападение <!-- Einfallstore букв порти за нападение --> или мишени.
 
„Затова по отношение на властта няма едно Място на Големия Отказ – душата на бунта, фокуса на въстанието, чистия закон на революционера. Ами има отделни съпротиви: възможни, необходими, невероятни, спонтанни, диви, самотни, съгласувани, лакейски, насилствени, непримирими, готови на компромис, заинтересовани или готови на жертва съпротиви, които могат да съществуват само в стратегическото поле на отношенията на власт. (…) И както държавата се уповава на институционалната интеграция на отношенията на власт, така стратегическото кодиране на точките на съпротивата може да доведе до революция.“ <ref>Michel Foucault, Sexualität und Wahrheit, Bd. 1: Der Wille zum Wissen, Frankfurt a.M. 1977</ref>
 
=== Антонио Грамши: Съпротивата като революционна утопия ===
[[Антонио Грамши]] определя съпротивата като революционна утопия, която се разраства от това, че се носи от субектите в главите на хората и в обществото: като борба за [[хегемония]] в [[гражданско общество|гражданското общество]], като пресечни точки в ансамбъла на техните отношения. Основа е теорията на Грамши за съзнателно действащите хора, която той развива от „[[Тези относно Фойербах|Тезите относно Фойербах]]“ на [[Карл Маркс]]. От взаимоотношението между човешкото съзнание и обществената практика индивидът приема участие в организми, което той съзнателно извършва. <!-- Aus der Wechselbeziehung zwischen menschlichem Bewusstsein und gesellschaftlicher Praxis geht das Individuum eine Teilhabe an Organismen ein, derer er sich tätig bewusst ist. --> „Затова може да се каже, че всеки става друг в такава степен, променя се, в каквато той променя съвкупността на отношенията, чиято пресечна точка е той, като околна среда се разбира ансамбълът на отношенията, които всеки отделен приема.“ <!-- Daher kann man sagen, dass jeder in dem Maße selbst anders wird, sich verändert, in dem er die Gesamtheit der Verhältnisse, deren Verknüpfungszentrum er ist, verändert, wobei unter Umwelt das Ensemble der Verhältnisse zu verstehen ist, die jeder einzelne eingeht. -->
 
Индивидите получават своята идентичност чрез своите действия, като се движат в, но и със своите отношения, отразяват техните противоречия и се вписват в тях. <!-- Die Individuen erlangen ihre Identität durch ihr Handeln, indem sie sich in, aber auch mit ihren Verhältnissen bewegen, die Widersprüche darin aufnehmen und sich dazu verorten. --> Капиталистическото общество е проникнато от хегемония, чрез която една класа успява да впише отделните хора в отношенията на зависимост. Това се случва на първо място не по принуда, а поради особен вид обществен авторитет, който обвързва индивидите в централни структури и институции и така ги поставя в съответствие с господстващия ред. Пространството за това съответствие е мнимата сфера извън господството, чиято главна функция е да осигурява съгласие на потиснатите с ценностите на господстващата класа. Това е гражданското общество, което от една страна трябва да запази равновесието на хегемонията, чрез непрекъснато възпроизвеждане на съответствието и при това ще стане място на борбата за освобождение
 
Съпротивата, която е борба за хегемония, се нуждае от „сърцата и главите“ на индивидите: субектите са изхода към промяната, на основата на съзнателно дейсващия човек. Но това означава също, че индивидите са (твърде) свикнали на колективност, за да разкрият противоречията в процесите на своите действия и да развият способност за критика, в смисъл, че те са пресечни точки в ансамбъла на своите отношения. <ref>Antonio Gramsci, Philosophie der Praxis. Gefängnishefte 10 u. 11, Hamburg 1995</ref>