Екслибрис: Разлика между версии

Екслибрисите се делят на: поръчкови (срещу заплащане от книголюбителя) и колекционерски (художникът на своя глава създава екслибрис за някого).

 

== Екслибрисът в България ==

В [[България]] практиката да се указва кой е собственикът на дадена книга (чрез печати или ръкописни надписи „Из книгите на…“) става модна още през [[19 век]], главно под руско и немско влияние. Първият запазен художествено изработен екслибрис е универсален (всеки, купил книгата, вписва името си на специално оставен празен ред в книжния знак) и е дело на [[Харалампи Тачев]]. Публикуван е в книгата на [[Андрей Протич]] „Ева“ (1907). Графикът Васил Захариев и неговите ученици Преслав Кършовски, Бинка Вазова, Анна Крамер-Бехар и Миша Попова имат съществен принос в засилената поява на художествено изработени екслибриси през [[1920-те]] и [[1930-те]] години.<ref name="sto">„Сто български екслибриса“, Петър Величков, издателство „Български художник“, 1985</ref> След 1944 г. доайени на БГ екслибриса са Пенчо Кулеков и сливенският художник Митко Бакалов.