Хелиоцентрична система: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.8
м без закоментиран и скрит текст
Ред 1:
[[Файл:Heliocentric.jpg|мини|250px|Художествено представяне на хелиоцентричния модел]]
 
'''Хелиоцентризмът''' е теория за строежа на [[Вселена]]та, според която [[Слънцето]] се намира в центъра на Вселената, а [[Земя]]та и другите планети обикалят около него. Идва от гръцкото „Хелиос“ – Слънце и „Кентрон“ – център. <!-- Ще съм благодарен на всеки, който го напише на гръцки. PetaRZ -->. Съвременното разбиране за хелиоцентризма започва от [[Николай Коперник]], който излага първоначален негов вариант в книгата си ''[[За въртенето на небесните сфери]]'' (''De Revolutionibus Orbium Coelestium''). Древногръцкият астроном [[Аристарх Самоски]], изглежда, първи в историята, е изказал хипотезата, че Слънцето е в центъра на системата.
 
В първоначалната теория, предложена от Коперник, Слънцето се намира в центъра на Вселената, а Земята и другите планети обикалят по концентрични кръгови орбити около него. (В тази епоха е било още твърде смело да се твърди, че съществуват и други слънца. Защитавайки тезата, че другите звезди всъщност са далечни слънца, [[Италия|италианецът]] [[Джордано Бруно]] е изгорен на клада.) Този модел е усъвършенстван от [[Йохан Кеплер]], който открива, че планетите всъщност обикалят по [[елипса|елипси]], а Слънцето се намира в един от двата ѝ фокуса. [[Исак Нютон]] извежда дотогава чисто емпиричните закони на Кеплер като следствие от неговия [[Гравитация|Закон за всемирното привличане]].