Разлика между версии на „Въло Радев“

Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Служи в [[Българската армия]] (1942 – 1943) и завършва [[Школата за запасни офицери]]. Участва във [[България във Втората световна война|войната срещу Германия]] като [[адютант]] на помощник-командира на X-и пехотен [[полк]] на I-ва българска армия. Ранен на 31 март 1945 г. За участието си в Отечествената война е награден с орден „За бойна заслуга“.
 
Учи в операторския отдел на Висшия държавен институт за кино в [[Москва]] при големия майстор Борис Волчек, но в крайна сметка завършва режисура във Френския Институт за Кино в Париж. В годините си след завръщане, Въло Радев работи първоначално като кинооператор, снимайки два документални и три игрални филма. Въло Радев навлиза в режисурата в периода края на 50-те и началото на 60-те. От 1963 година работи като кинорежисьор, а на 9 ноември 1964 г. е премиерата на дебютния му режисьорски филм – „Крадецът на праскови“. Работи в Българска кинематография (1953 – 1990). Оператор, сценарист и режисьор на 14 български филма като „[[Крадецът на праскови]]“, „Цар и генерал“, „[[Осъдени души]]“, който е първият му режисьорски филм „[[Адаптация]]“ и др. Неговите филми събират в киносалоните милиони зрители. [[Музей на модерното изкуство|Музеят на модерното изкуство]] в [[Ню Йорк]] съхранява в „Златния каталог“ филма на Въло Радев „[[Крадецът на праскови]]“. Преди него заснема филма „Тютюн“ под режисурата на [[Никола КарабовКорабов]].
 
[[Почетно звание „Заслужил“|Заслужил артист]] (1967) и [[Почетно звание „Народен“|народен артист]] (1980). Художествен ръководител на изложбата „Панорама на българската култура“ (1982). Член на Съюза на българските филмови дейци и на управителния му съвет от 1970 г. [[Доцент]] във ВИТИЗ (1980).