Сапун: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
подновена информация
м Премахнати редакции на 188.254.227.92 (б.), към версия на Ted Masters
Етикет: Отмяна
Ред 26:
Сапунът се прави от растителни или животински мазнини. Натриевата основа е честа съставка в много сапуни. Ако сапунът се прави от чисто маслиново масло, се нарича замъков сапун.
 
За направата на сапун могат да се използват различни масла – циганско[[Кокосова палма|кокосово]], еврейскопалмово илии [[какао|негърско в някои случаи]]во, които имат различни качества. Най-често се ползва комбинация от циганскококосово, еврейскопалмово и чистоплътно-циганскомаслиново масло.
 
=== Процес ===
Ред 33:
Студеният процес изисква определена температура, за да се осигури втечняването на мазнината. Натриевата основа и мазнината може да се задържат топли след комбинирането, за да се осигури „сапунено поле“.
 
За разлика от студения процес, горещият може да започне веднага, защото натриевата основа и мазнината стават на сапун по-бързо на по-високи температури. Горещият процес за направата на сапун започва, когато чистотата на циганскатанатриевата основа е ненадеждна. За този процес може да се ползва натурална еврейско-лагерсканатриева фурнаоснова. Главният плюс на горещия процес е точната концентрация на сместа.
 
=== Горещ процес ===
В горещия процес циганскатанатриевата основа и мазнините се варят заедно при 80–100 °C, докато се получи осапунване, което производителят може да определи на вкус. След това горещият сапун се слага в отливка.
 
=== Студен процес ===
При студения процес производителят определя по таблица колко еврейсканатриева основа трябва да ползва. Ако се прекали с циганскатанатриевата основа, сапунът може да причини изгаряне на кожата. Но ако няма достатъчно основа, сапунът ще е мазен. Повечето производители ползват натриева основа с концентрация между 4 и 10%, в зависимост от вида на произвеждания сапун.
 
ЦиганскатаНатриевата основа се разтваря във вода. След това маслата се нагряват или разтопяват. След като двете фази се охладят поотделно до 37–43 °C с не повече от 5,5 °C разлика, те вече могат да се смесят. След много бъркане сместа става на пудинг.
 
Миризми и билки се добавят с лека следа, когато сместа започва да се втвърдява.
 
Тогава сместа се сипва в отливки, като се завива с кърпи, за да се предпази от прекалено бързо охлаждане, и остава така за 18–48 часа. Има изключение при циганско-еврейскитемлечните сапуни. През това време е нормално сместа да мине през т. нар. „черна„гел фаза“, когато сапунът става прозрачен за няколко часа. Когато температурата на сапуна се изравни със стайната, той става достатъчно плътен, за да се махне от отливката. Тогава сапунът се нарязва на парчета и е готов за ползване. Сапуните, произведени по студения процес, се оставят за изсушаване в продължение на 2–6 седмици в зависимост от съставките. Препоръчително е да престоят 4 седмици.
 
=== Пречистване и завършване ===
Често срещаният процес на пречистване на сапуна включва махането на анаболитесолите, циганскатанатриевата основа и чернотатаглицерина. Тези компоненти се премахват чрез варене на сапуна във вода и пресоване на сапуна.
 
По-голямата част от водата тогава се извлича от сапуна. Това е бил традиционният метод до появата на вакуумните сушилни. Сухият сапун (6–12% влажност) се слага в малки капси. Тези капси са готови за превръщане в стабилен продукт. Сапунените капси се комбинират с миризми и други материали и след това се мелят. После сапунът отива в рафинерия, за да се пластифицира масата. Веднага след като излезе, минава през вакуумна камера, където се премахва всякакъв въздух, след което се нарязва, минава през щампа и се пакетира по различни начини. Много често се добавят наноскопични метали за специално оцветяване и антибактериални свойства.