|
}}
'''Андрѐй Ива̀нович Ерьоменко''' ({{lang|ru|Андрѐй Ива̀нович Ерёменко}}) е съветски [[генерал]] (от 1955 г. - – [[маршал]]), [[Герой на Съветския съюз]] (1944 г.), член на [[ЦК на КПСС]], един от най-забележителните пълководци през [[Втора световна война|Втората световна война]].
== Ранна кариера ==
== Великата Отечествена война ==
Осем дена след началото на немското нападение над [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], Ерьоменко е извикан в [[Москва]] и изпратен за временно изпълняващ длъжността командир на Западния фронт (до пристигането на маршал [[Семьон Тимошенко|Тимошенко]], когато е назначен за негов заместник), само два дни след като главнокомандващия фронта - – [[армейски генерал]] [[Дмитри Павлов]], е разстрелян за некомпетентност. Позицията е много несигурна - – некомпетентността на Павлов и неподготвеността на съветските войски почти напълно са унищожили Западния фронт, но новоназначения командир успява да събере останалите части и да задържи немското напредване, точно пред [[Смоленск]]. По време на последвалата ожесточена [[Битка при Смоленск (1941)|битка]], Ерьоменко е ранен, заради което е преназначен на [[Брянски фронт|Брянския фронт]]. През август [[1941]] г., той започва офанзива с войските на фронта, въпреки явното превъзходство на противника. Настъплението обаче не успява да постигне желаните резултати.
=== Отбраната на Москва ===
През октомври германците започват [[операция Тайфун|операция „Тайфун“]], чиято цел е превземането на Москва. Силите на Ерьоменко са отблъснати назад, но успяват да проведат няколко [[контраатака|контраатаки]], които забавят темповете на напредване на противника. На 13 октомври Андрей Иванович е ранен още веднъж - – този път сериозно. Евакуиран е до военна болница в Москва, където се възстановява няколко седмици. През януари [[1942]] г. е назначен за главнокомандващ на [[4-та ударна армия (СССР)|4-та ударна армия]], влизаща в състава на [[Северозападен фронт|Северозападния фронт]]. По време на зимната контраофанзива на съветските войски, Ерьоменко е ранен за трети път – по време на въздушна бомбардировка на щаба му. Отказва да влезе в тиловата болница, докато боевете не стихнат – едва след 23 дена, през които продължава да ръководи армията си.
=== Сталинград ===
=== Различни назначения ===
На [[1 януари]] [[1943]] г. Сталинградския фронт е преименуван на [[Южен фронт (СССР)|Южен]]. След края на зимната кампания, Ерьоменко е изпратен на север - – в [[Калинински фронт|Калининския фронт]], където обстановката е сравнително спокойна до септември, когато е проведена малка, но успешна офанзива. През декември той отново е изпратен на юг – този път за да поеме командването на Отделната Приморска армия, която е събрана от разнородни войскови части с единствена цел да освободи [[Крим]], във взаимодействие с войските на [[4-ти украински фронт]] на [[Фьодор Толбухин]]. През април [[1944]] г. Ерьоменко поема поредното си назначение — – главнокомандващ на [[2-ри балтийски фронт]]. По време на лятната кампания, фронтът провежда редица успешни операции, преодолява немската съпротива и успява да овладее [[Рига]]. Над 30 германски дивизии са обкръжени в [[Латвия]]. На [[26 март]] [[1945]] г. е назначен на мястото на Толбухин като командир на 4-ти Украински фронт, където остава до края на войната. По време на назначението му, фронтът е разположен в източна [[Унгария]]. Ерьоменко провежда успешна офанзива, освобождавайки останалата част от страната, и проправяйки си път към [[Чехословакия]]. Там армиите му също освобождават редица градове и села, най-значимия от които е [[Острава]]. И днес много улици в [[Чехия]] и [[Словакия]] носят неговото име.
== След края на войната ==
След капитулацията на [[Германия]], Ерьоменко последователно е главнокомандващ на [[Карпатски военен окръг|Карпатския]] (1945 — – [[1946]] г.), [[Западносибирски военен окръг|Западносибирския]] (от 1946 до [[1952]] г.) и [[Севернокавказки военен окръг|Севернокавказкия]] (от [[1953]] до [[1958]] г.) [[военен окръг|военни окръзи]].
На [[11 март]] [[1955]] г. Ерьоменко, заедно с още петима заслужили командири, е произведен в звание [[маршал на Съветския съюз]]. През 1958 г. заема длъжността главен инспектор на Министерството на отбраната на СССР – длъжност, която има по-скоро церемониален характер и позволява на маршала да се пенсионира същата година.
* Златна звезда на Герой на Съветския съюз
* Пет [[Ленин (орден)|ордена „Ленин“]]
* [[Кутузов (орден)|орден „Кутузов“]] – I-ва степен
* [[Октомврийска революция (орден)|орден „Октомврийска революция“]]
* Четири [[Червено знаме (орден, СССР)|ордена „Червено знаме“]]
* Три [[Суворов (орден)|ордена „Суворов“]] – I-ва степен
* Сабя с Държавния герб на СССР
* Други отличия (в т.ч. полски и чехословашки)
| 