Западен фронт (Първа световна война): Разлика между версии

В [[Битка при Марна (1914)|сражението]] на река [[Марна]] през септември 1914 г. съглашенците успяват не само да прекратят устрема на германските войски, но и да ги принудят за първи път да осъществят общо отстъпление. Макар и претърпели значителен неуспех германските армии се отдръпват неразбити и заемат предварително избрани и снабдени с непрекъснати линия от укрепления позиции по река Ена, където на свой ред спират франко-английските сили и ги принуждават да се окопаят на срещуположния бряг на реката<ref name= Keegan>Keegan. The First World War, стр. 123</ref>. Достигайки до безизходица, двете страни започват поредица от опити да заобиколят западния фланг на противника, която се характеризира с преминаването на инициативата ту в ръцете на съглашенците, ту в ръцете на германците. Тази своеобразна надпревара към морето завършва към края на месец октомври със създаването на една непрекъсната укрепена бойна линия с дължина над 600 километра от [[Северно море]] до [[Швейцария]]<ref name= Keegan1>Keegan. The First World War, стр. 136</ref>. Това дава началото на [[позиционна война|позиционната война]], която, с малки изключения, властва на Западния фронт до самия край на [[Първата световна война]].

 

 

През 1918 г. този фронт се оказва решаващ за капитулацията на Германия, която е принудена да се признае за победена след неуспеха на последната своя голяма офанзива през пролетта на същата година и последвалото я успешно контранастъпление на съюзническите войски.