Разлика между версии на „Пирдопски апостол“

м
без излишни редове
(Файлът „Приписка_в_Пирдопския_апостол_за_Княз_Момчил_Пирдопски.jpg“ е изтрит от Общомедия от потребител Fitindia поради: per c:Commons:Deletion requests/Files uploaded by AKSKubrat.)
м (без излишни редове)
 
 
Проф. [[Марин Дринов]] през лятото на 1869 г. съветва [[Нешо Бончев]] да отиде в [[Пирдоп]], за да прегледа и опише ръкописите, които се намират там. Според Дринов в ръкопис от тях имало запис от времето на [[патриарх Евтимий]].<ref>Динеков, П. „Живот, дейност, трудове на Ст. Н. Шишков“ – в „Родопа“, 14, № 5, с. 1; Василева, С. „За Ст. Н. Шишков“ — в „Родна реч“, 8, № 5, с. 231</ref> Към апостола според Чолаков е била приложена летописна бележка (приписка), която свидетелствала как след превземането на [[Търновград]] от турците [[патриарх]] Евтимий Търновски заминал за Еленския манастир „Св. Илия“ (в местността Еленско между гр. Пидоп и с. [[Антон (село)|Антон]]).<ref>Чолаков, „Панагюрище“, сп. „Читалище" год. IV, бр. 10, Цариград 1874, стр. 274 – 275.</ref> Патриархът бил намерил там прибежище при „пирдопския княз Момчил“. Странното в случая е, че името на град Пирдоп се появява за първи път през XVIII век, но фигурира в приписката, която би следвало да е с 5 века по-стара.<ref>В поменика на Варовитешкия манастир в Етрополско през XVII в. градът се споменава с име Протопопинци (Мутафчиев, СбБАН 27, 59, 60); а като Пирдоп едва в приписка от 1727 г. (Цонев, Опис, 341 – 342).</ref> По-късно оригиналът на бележката бил изгубен, но текстът ѝ е съхранен в публикацията на Васил Чолаков.<ref>„Литературна мисъл“, XXXIII, кн. 5-7, Институт за литература (БАН), 1989, стр. 59</ref>
 
 
Според палеографски анализ на запазения препис в случая се отнася за [[мистификация]], най-вероятно от първата половина на XIX век.<ref>Старобългарска литература, кн. 16-19, Институт за литература (БАН), 1984, стр. 76</ref> За автор на приписката се представя някой си Радослав Вельов от Клисура, който е оприличаван от изследователи на друг литературен герой от възрожданската епоха – [[Методий Драгинов]] от Корова.<ref>„Старобългарска литература“, томове 16-19, Институт за литература (БАН), 1984, стр. 76</ref> За последния се предполага, че е мистификация, създадена от книжовника [[Стефан Захариев]].<ref>Бернар Лори, [http://librev.com/index.php/2013-03-30-08-56-39/prospects/science/2380-19 „Летописът на поп Методий Драгинов като литературно произведение от 19. век“], „Либерален преглед“, 8 май 2014 г.</ref> Възможно е мистификацията с приписката за пирдопския княз Момчил да е дело на книжовника [[Тодор Пирдопски]]<ref>„Паисий Хилендарски: епоха, личност, дело“, Велчо Велчев, „Народна просвета“, 1981, стр. 37</ref> или на самия Чолаков.<ref>Вж. бел. 19 на стр. 353 от „История на българите“ на акад. [[Константин Иречек]] (изд. „Наука и изкуство“, 1978 г.) под редакцията на проф. Петър Хр. Петров, където е отбелязано, че Перитор е превърнат в балканския градец Пирдоп, а намерените уж от В. Чолаков сведения в някакъв си ръкопис от Пирдоп (напечат. в „Читалище“, 1874, стр. 274) са груба фалшификация.</ref>