Орфей: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 26:
}}
'''Орфей''' (на [[старогръцки]]:Ὀρφεύς; {{lang|la|Orpheus}}) е герой от [[древногръцката митология]], легендарен [[певец]], [[музикант]], [[поет]] и [[пророк]], основател на религиозно-философското учение [[орфизъм]]<ref>{{cite book | title = Тракийският орфизъм | last = Фол | first = Александър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1986 | edition = | publisher = Университетско издателство „Климент Охридски“ | location =България | isbn = | doi = | pages = 244 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang =bg }}</ref>
и смятан от мнозина за най-великия певец и поет на древността. За гърците Орфей е основател на култови обряди на така наречените „орфически“ мистерии<ref>Pausanias, Description of Greece, Corinth, [http://data.perseus.org/citations/urn:cts:greekLit:tlg0525.tlg001.perseus-eng1:2.30.2 2.30.2]</ref><ref>Йорданова-Алексиева, М. Елински орфически свидетелства. С., 2004</ref>.
Древногръцки и други източници отбелязват [[траки]]йския произход на Орфей<ref>Fritz Graf and Sarah Iles Johnston, ''Ritual Texts for the Afterlife: Orpheus and the Bacchic Gold Tablets'' (Routledge, 2007), p. 167.</ref><ref>Гигов, Н. А. Орфей и Тракия. С., 2006г.</ref><ref>Фол, В. Орфей Тракиецът / Orpheus, the Thracian. С., 2008</ref>. Основните истории за него са съсредоточени върху способността му да очарова всичко живо и дори неживо с музиката си (обичайна сцена в мозайките на Орфей), опита му да извлече жена си [[Евридика]] от подземния свят и смъртта му от ръцете на менадите на [[Дионис]].
Орфей е една от най-ярките и най-значимите фигури както в класическата митология, така и в западната култура като цяло. Неговият образ е въплътен в различни художетвени произведения включително [[поезия]], [[филм]]и, [[опера]], [[музика]] и [[живопис]]<ref>Geoffrey Miles, ''Classical Mythology in English Literature: A Critical Anthology'' (Routledge, 1999), p. 54ff.</ref>.
Ред 77:
== Литература ==
* Богданов, Б. Орфей и древната митология на Балканите. С., 1991
* Маразов, Ив., Л. Левчев, Н. Дамянов. Pазкъсаните богове. С., 2009
* Сиракова, Й. Хипертекстуални форми на превода. Свободният превод на Блага Димитрова на Овидиевия разказ за Орфей и Евридика. – В: Езици и култури в диалог: Традиции, приемственост, новаторство. Конференция, посветена на 120-годишната история на преподаването на класически и нови филологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. С., 2010
| |||