Орфей: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Личност
| име = Орфей
Ред 35:
Има няколко предположения за етимологията на името „Орфей“. Едно от тях е, че то произлиза от хипотетичен протоиндоевропейски език от корена ''h₃órbʰo'' - „сирак, слуга, роб“ и в крайна сметка от глаголния корен h₃erbʰ - „смяна на преданост, статут, собственост“<ref>Cf. "Ὀρφανός" in: ''Etymological Dictionary of Greek'', ed. Robert S. P. Beekes (Ph. D. 1969). First published online October 2010. Consulted online on 03/05/2018.</ref>. Може също така да идва от гръцкото ὄρφνη или латинското órphnē - „тъмнина“<ref name="Archetypal Imagination page 240">Cobb, Noel. ''Archetypal Imagination'', Hudson, New York: Lindisfarne Press, p. 240. {{ISBN|0-940262-47-9}}</ref> или пък от гръцкото ὀρφανός, латинското orphanós - „без баща, сирак“<ref>{{citation | title= Orpheus: A Fugue on the Polis | first1= William K. | last1= Freiert | editor-first=Dora Carlisky | editor-last= Pozzi | editor2-first= John M. |editor2-last= Wickersham | journal= Myth and the Polis | page= 46 | publisher= Cornell University Press | year = 1991 | ISBN= 0-8014-2473-9}}</ref>
Друга, сравнително нова теза е, че идва от
== Митология ==
Ред 44:
Според [[Суда|Енциклопедията на Суда]] той е роден 11 поколения преди [[Троянската война]] и е живял 9 или 11 поколения<ref>Фрагменти от ранните гръцки философи. Ч.1. М., 1989. С.36</ref>. Според Иродор има двама души с името Орфей, по-късният от които е [[аргонавт]].
Според Диодор той е син на [[Аполон]] или на тракийския цар [[Еагър]], който е син на [[Ликург]], цар на траките при Хелеспонт. Пак според Диодор Орфей е баща на [[Музей (митология)|Музей]].
=== Исторически и други източници ===
{{редактирам}}
Аристотел вярва, че Орфей никога не е съществувал, но за всички други древни писатели той е истински човек, макар да е живял в далечна древност. Повечето от тях вярват, че е живял няколко поколения преди [[Омир]]. Най-ранната литературна препратка към Орфей е фрагмент от две думи на лирическия поет от 6 век пр.н.е. Ибик: onomaklyton Orphēn („Орфей, известен с името“). Той не се споменава в Омир или [[Хезиод]]. Повечето древни източници приемат историческото му съществуване; Аристотел е изключение<ref>Kathleen Freeman, [https://books.google.ie/books?id=ASijqFryr5IC ''Ancilla to the Pre-Socratic Philosophers''], Harvard University Press (1948), p. 1.</ref><ref>{{cite book|url=https://archive.org/stream/worksofaristotle12arisuoft#page/80/mode/2up|title=The Works of Aristotle|year=1952|publisher=Clarendon Press|location=Oxford|volume=XII – Fragments|author=Aristotle|editor1=[[W. D. Ross]]|editor2=[[John Alexander Smith]]|page=80}}</ref> [[Pindar]] calls Orpheus 'the father of songs'<ref>. Пиндар нарича Орфей „бащата на песните“<ref>Pindar, ''Pythian Odes'', 4.176 [https://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Aabo%3Atlg%2C0033%2C002]</ref>.
=== Ранни години ===
=== Орфей и Евридика ===
=== Смърт ===
[[Файл:Bin Orpheus.jpg|мини|ляво|„Смъртта на Орфей“, 1874 г., Емил Жан Батист Филип Бен]]
Според [[древногръцката митология]] Орфей е сред [[аргонавти]]те, осъществили похода за [[Златното руно]] към [[Колхида]]. Предполага се, че това е било ок. [[1400 пр.н.е.]] Животът му е обвеян с древни предания и легенди, станали повод да бъде считан за митичен, а не реален герой. Приписват му се голямо количество химни, наричани орфически, в които възхвалява божествата на природата и се стреми да научи сънародниците си с простичка молитва да отдават почитта си към тях. Според легендите лирата му е имала седем струни. Орфей е обявен и за автор на една от поемите „[[Аргонавтика]].“ Учението му е опит да облагороди суровите нрави и да научи хората на по-висока хигиена и култура. Намесата му в религиозната доктрина за отвъдния живот и пътя към безсмъртието, с която влиза в противоречие с официалната тракийска царска идеология, е вероятната причина за неговата трагична гибел. Според гръцкия мит, той е бил разкъсан от тракийките поради това, че е скърбял за починалата си съпруга и не е обръщал внимание на жените около него.
[[Файл:Kantharos63.9.jpg|мини|„Смъртта на Орфей“, детайл от сребърен [[кантарос]], 420 – 410 г. пр.н.е., колекция на Васил Божков, София, България]]▼
Първите му изображения са от 600 г. пр.н.е. Разпространението на различни митове за него дължим на старите елини. Известни са 92 негови изображения върху атически вази. На тях са изобразени сцени от основните орфически легенди – за смъртта на жена му нимфата [[Евридика]], която била ухапана от [[змия]] в деня на сватбата им, и опита му да я спаси от подземното царство. Орфей слязъл в подземния свят и пленил с тъжните си песни бога на смъртта – [[Хадес]]. Той се съгласил да му върне Евридика, но при условие, че няма да се обръща, за да я види, преди да излязат на [[горния свят]]. По пътя певецът не издържал и се обърнал назад. Така Евридика отново се върнала в подземното царство.
Line 63 ⟶ 65:
[[Файл:Frederic Leighton-Orfeo ed Euridice-1864.jpg|мини|Орфей и [[Евридика]]]]
▲[[Файл:Kantharos63.9.jpg|мини|„Смъртта на Орфей“, детайл от сребърен [[кантарос]], 420 – 410 г. пр.н.е., колекция на Васил Божков, София, България]]
== Вижте също ==
Ред 77:
== Литература ==
* Богданов, Б. Орфей и древната митология на Балканите. С., 1991
* Маразов, Ив., Л. Левчев, Н. Дамянов. Pазкъсаните богове. С., 2009
* Сиракова, Й. Хипертекстуални форми на превода. Свободният превод на Блага Димитрова на Овидиевия разказ за Орфей и Евридика. – В: Езици и култури в диалог: Традиции, приемственост, новаторство. Конференция, посветена на 120-годишната история на преподаването на класически и нови филологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. С., 2010
| |||