Ягдпанцер IV: Разлика между версии

Тъй като танковият унищожител е разработен сравнително късно и започва да навлиза в бойните части на [[Вермахта]] едва през март 1944 г. той не е заложен в програмите за доставка на военна техника за съюзниците. По време на втората фаза на т.нар. [[Участие на България във войната срещу Третия Райх|Отечествена война 1944-45 г.]] от трофейните складове на Трети украински фронт са доставени 2 машини: една Jagdpanzer IV с оръдие Pak L/48 и една Panzer IV/70 (V). Получени са на 17 март 1945 г. в [[Унгария]] от българските военни и заедно с други трофейни щурмови оръдия формират щурмова батарея към бронираната бригада към [[Първа българска армия]]. Машините са боядисани в тъмнозелената камуфлажна боя 4БО, използвана в [[РККА]] и с червени петолъчки като отличителни знаци (замазани по-късно от българските танкисти). След подписването на мирния договор машините са свалени от въоръжение. Едната машина – Panzer IV/70 (V), е изложена в двора на [[Национален военноисторически музей|Националния военноисторически музей]] – София, а другата – Jagdpanzer IV, в средата на 50-те е вкопана на южната граница като дълговременно огнево съоръжение – част от укрепената отбранителна линия „Крали Марко“. През 2007 г. е извадена и реставрирана. Намира се в Музея на бойната слава в гр. [[Ямбол]]<ref>[{{Citation |title=Ямбол пресъздава „Бойната слава на България“ |url=http://www.kmeta.bg/qmbol-presаzdavapres%D0%B0zdava-bojnata-slava-na-bаlgariqb%D0%B0lgariq-46270.html Ямбол|access-date=2015-05-10 пресъздава|archivedate=2015-05-18 „Бойната слава на България“|archiveurl=https://web.archive.org/web/20150518094100/http://www.kmeta.bg/qmbol-pres%D0%B0zdava-bojnata-slava-na-b%D0%B0lgariq-46270.html ]}}</ref>.